Друговремец [bg]

Право в десетката. Въпреки опасността ликувах. Тогава съм била права и това познание можеше да е оръжието, от което се нуждаех.

- Знаеш, така ли? - рече тихо.

- Да, а предполагам, че и Колъм знае.

Това го спря. Присви очи и за миг се почудих дали не е въоръжен.

- Известно време май си е мислил, че е Джейми. - Гледайки го право в очите. - Заради слуховете. Сигурно ти си разпространил чрез Гейлис Дънкан. Защо? Защото Колъм е заподозрял Джейми и е започнал да разпитва Летиша? Не е можела да издържи дълго. Или Гейли е смятала, че си любовник на Летиша, и си й казал, че е Джейми, за да успокоиш подозренията й? Тя е ревнива жена и вече няма причина да те защитава.

Дугал се усмихна жестоко. Погледът му стана леден.

- Не може - съгласи се, все още тихо. - Вещицата е мъртва.

- Мъртва! - Шокът сигурно е личал колкото в гласа ми, толкова и по лицето ми. Усмивката му стана по-широка.

- О, да. Изгориха я. Сложиха краката й в буре с катран, натрупаха сухи дърва край нея. Вързаха я за стълб и я подпалиха като факла. Изпратиха я право в Ада под клоните на една офика.

Отначало си помислих, че безмилостното изброяване на подробности трябва да ме впечатли, но грешах. Преместих се встрани и когато светлината на фенера озари лицето му, виждах скръбта в очите му Не беше списък на ужасии, а самобичуване. Не го съжалих.

- Значи си я обичал - рекох студено. - Е, не й помогна. Нито на детето. Какво стори с него.

Той сви рамене.

- Дадох го в добро семейство. Момче, здраво, макар майка му да беше вещица и прелюбодейка.

- А баща му е прелюбодеец и предател - отсякох в отговор. - Жена си, любовницата си, племенника си, брат си - има ли някого, когото да не си предал и измамил? Ти... ти... -Задавих се с думите си. Поболявах се от омраза. - Не знам защо съм изненадана. Не си верен на краля си, предполагам, че няма как да си верен на когото и да било.

Той завъртя рязко глава и ме изгледа кръвнишки. Повдигна вежди, същите като тези на Колъм, на Джейми, на Хамиш Дълбоките очи, широките скули, хубавата челюст. Заветът на Стария Джейкъб Макензи беше силен.

Дугал стисна рамото ми.

- Брат ми? Мислиш, че бих предал брат си? - По някаква причина го бях наранила. Лицето му моравееше от гняв.

- Току-що призна, че си го направил! - И осъзнах.

- Двамата - рекох бавно. - Направили сте го заедно с Колъм. Заедно, както винаги правите всичко.

Отдръпнах ръка от рамото си и я изпънах към него.

- Колъм не може да е главатар, ако ти не го подкрепяш. Не може да държи клана единен, без да пътуваш вместо него, да събираш рентата и да решаваш спорове. Не може да язди. Не може да направи син, за да предаде властта. А ти не си имал син с Маура. Заклел си се да си му бъдеш крака и ръце - вече изпадах в истерия, - защо да не си и членът му?

Дугал вече бе преодолял гнева си - стоеше и ме гледаше замислено. Реши, че няма къде да отида, затова седна на един от вързопите и ме изчака да довърша.

- Значи си го направил със знанието на Колъм. Летиша искаше ли? - Вече знаех колко са безскрупулни двамата братя, така че допуснах да са я насилили.