За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Не може да се каже, че това са били нови обичаи, въведени в началото на втората династия; те се отнасят поне към средата или края на първата. Един капитуларий от 864 г. говори определено, че според древния обичай свободните са носели военна служба и са плащали освен това конете и каруците, за които стана дума по-горе; това представлявало тяхна специална повинност, от която притежателите на феоди били освободени, както ще докажа по-нататък.
Това не е всичко; съществувало е постановление, което е забранявало свободните хора да се облагат с данъци. Онзи от тях, който имал четири имота земя, бил задължен винаги да отива на война; който имал три, бил присъединяван към някой свободен, който притежавал само един имот; последният плащал на първия една четвърт от всички разходи и си оставал в къщи. По такъв начин събирали двама души свободни, всеки от които имал два имота; този от двамата, който си оставал в къщи, плащал половината от разходите на оня, който отивал на война.
Освен това у нас се намират безброй грамоти, с които се давали права на феодите на земи и райони, притежавани от свободни хора; за тях аз ще говоря малко по-нататък. Тези земи са били освободени от всички повинности, плащани на графа или другите чиновници на краля; и понеже тия повинности се изброяват, а за налози не става дума, очевидно е, че те не са се събирали.
Естествено е да се предположи, че римската данъчна система е изчезнала от само себе си при монархията на франките; това е било едно много сложно изкуство, което не съответствувало нито на понятията, нито на строя на тия безхитростни народи. Ако татарите наводняха днес Европа, колко трудно щеше да бъде да им обясниш какво е това финансист при нас.
Неизвестният автор на жизнеописанието на Людовик Благочестиви, като разказва за графовете и другите франкски чиновници, поставени от Карл Велики в Аквитания, казва, че тоя господар им е възложил охраната на границата, военната власт и управлението на имуществата на короната. Това показва какви са били доходите на господаря по време на втората династия. Господарят запазвал за себе си основните владения, които били обработвани от робите. Но поголовният данък и другите налози, които по време на императорите са се събирали от лицата и имотите на свободните, били заменени със задължението да се пази границата или да се ходи на война.
В същата тази история четем, че когато Людовик Благочестиви посетил своя баща в Германия и последният го попитал как може един крал като него да живее така бедно, той отговорил, че е крал по име и че почти всичките му имоти се владеят от сеньори; тогава Карл Велики, страхувайки се, че този млад господар може да загуби тяхното разположение, ако се заеме да им отнема това, което така лекомислено им е дал, изпратил свои комисари да оправят нещата.
Епископите писали на Людовик, брата на Карл Плешиви: «Грижете се за земите си, за да не ви се наложи по време на пътуване да спирате по къщите на духовенството и да не дотягате на неговите крепостни с вашите каруци.» «Правете така — казват още те, — че да има с какво да живеете и с какво да посрещате посланици.» Очевидно е, че доходите на кралете са идели от техните имоти.
Глава XIV
За това, което се нарича ценз
Когато варварите излезли от своята страна, те поискали да запишат обичаите си; но понеже било трудно да пишат на германски с латински букви, те написали тези закони на латински.
При объркването по време на завоеванието и при по-нататъшното му разпространение много понятия променили същността си; наложило се, за да бъдат тези закони изразени, да се използуват древни латински думи, които били най-подходящи за новите обичаи. Така това, което можело да извика представата за древния римски ценз, било наименовано census tributum; а това, което нямало никакво отношение към тази представа, изразявали, доколкото могат, с германски думи, които написвали с латински букви; така се образувала думата fredum, за която ще говоря много в следващите глави.
Понеже думите census и tributum били употребявани произволно, истинското им значение по време на първата и втората династия станало неясно; и най-новите автори, които имали особени системи, като намерили тази дума в съчиненията от тия времена, решили, че това, което се наричало census, е напълно еднакво с римския ценз; от това те направили заключението, че нашите крале от първите две династии просто са сменили римските императори, без да променят нищо в техния начин на управление. И понеже някои налози, които се събирали при втората династия, по някаква случайност и вследствие на някои промени са се превърнали в налози от друг вид, те направили заключението, че те са именно римският ценз; и заедно с това, основавайки се на съвременните разпоредби, според които основните имоти са неотчуждаеми, те казали, че тия налози, представляващи римският ценз и невлизащи в частта на основните имоти, били просто узурпация. За останалите заключения ще си премълча.