За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Григорий от Тур разказва, че след смъртта на Хилперик един съдия потърсил убежище в църквата, защото при царуването на тоя господар облагал с данъци франките, които по времето на Хилдеберт са се смятали за свободно родени. «Multos de Francis, qui tempore Childeberti regis ingenui fuerant, publico tributo subegit. » Следователно франките, които не са били крепостни, не са плащали никакви данъци.
Няма грамотен човек, който да не се ужаси от тълкуването, което дава на този текст абат Дюбо. Той отбелязва, че в тия времена освободените крепостни са се наричали също свободнородени и латинската дума ingenui превежда с affranchis de tribut, свободен от такси; фраза, която бихме могли да използваме като свободен от задължения, освободен от наказания; но на латински такова изразяване ingenui a tributis, libertini a tributis, manumissi tributorum би звучало чудовищно.
Партений — казва Григорий от Тур — е смятал, че франките ще го убият за това, че ги е облагал с данъци. Абат Дюбо, притиснат от този пасаж, твърди хладнокръвно нещо, което се нуждае от доказателства; това — казва той — е било пренатоварване е данъци.
От закона на вестготите се вижда, че ако варварин завземе земя от римлянин, съдията го задължава да я продаде, тъй като тя продължавала да бъде облагана е данъци; варварите следователно не са плащали поземлени данъци.
Г. абат Дюбо, на когото е било нужно вестготите да плащат данъци, изоставя буквалния и вътрешния смисъл на закона; и измисля, защото той само измисля, че е имало по времето между установяването на готите и тия закони увеличение на данъците, което засягало само римляните. Обаче едно такова произволно боравене с фактите е позволено само на отец Хардуен.
Г. абат Дюбо се рови в кодекса на Юстиниан, за да търси закони, които да доказват, че военните бенефиции у римляните са се облагали с данъци, откъдето заключава, че същото е било и с феодите или бенефициите у франките. Но мнението, че нашите феоди водят началото си от това учреждение на римляните, сега е отхвърлено; то е можело да има значение само в онези времена, когато хората са познавали добре римската история, но твърде малко са познавали нашата и когато нашите древни паметници са били покрити с прах.
Г. абат Дюбо погрешно се позовава на Касиодор и събитията в Италия и частта от Галия, която е била подчинена на Теодорих, за да ни доведе до знание онова, което е било в обичаите на франките; това са неща, които не трябва да се смесват. Аз ще покажа някой път в отделно съчинение, че устройството на монархията на остготите е било съвършено различно от устройството на всички останали монархии, основани тогава от други варварски народи; че далеч не може да се каже, че нещо е било в употреба у франките, защото се е срещало у остготите; обратното, има положително основание да се смята, че това, което се е практикувало у остготите, не е било в употреба у франките.
Това, което най-много затруднява хората, чийто ум плува във водите на огромна ерудиция, е намирането на доказателства там, където никак не е чудно да ги намериш; или ако говорим с езика на астрономите, определят истинското положение на Слънцето.
Г. абат Дюбо злоупотребява с капитулариите, а също с историята и законите на варварските народи. Когато иска да докаже, че франките са плащали данъци, той прилага към свободните това, което може да се приложи към крепостните; а когато говори за тяхната войска, прилага към крепостните онова, което би могло да се отнесе само към свободните.
Глава XIII
Каква повинност са носели римляните и галите по време на франкската монархия
Аз бих могъл да изследвам въпроса за това, дали римляните и галите са продължили да плащат повинностите, с които са били натоварени по време на императорите, но за да не се бавя, ще кажа само, че дори и да са плащали в началото, скоро след това са били освободени от тях и тези повинности са били заменени с военна служба; и да си призная, за мене остава съвсем непонятно как франките, които в началото са били толкова ревностни привърженици на налозите, изведнъж са се отказали от тях.
Един капитуларий на Людовик Благочестиви чудесно ни обяснява положението на свободните хора във франкската монархия. Известен брой тълпи от готи или ибери, бягащи от потисничеството на маврите, били приети във владенията на Людовик. В договора, който бил сключен с тях, се казва, че те, както останалите свободни хора, ще отиват на война заедно със своя граф; по време на поход ще дават стражи и патрул под командуването на същия граф; и ще дават на пратениците на краля, както и на посланиците, които отиват до неговия двор или се връщат оттам, коне и каруци; и след всичко това те не ще бъдат принуждавани да плащат други повинности; ще бъдат третирани като останалите свободни хора.