За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но това, което не е направило завоеванието, направило го е международното право, което продължило да съществува след него. Съпротивата, въстанието, завземането на градове са водели до закрепостяване на населението. И тъй като освен войните, които водели помежду си различните народи-завоеватели, франките водели и междуособни войни между братя или племенници, пораждани при различните поделби на монархията и с неминуемото прилагане на международното право, закрепостяването във Франция приело по-общ, отколкото в другите страни характер; в това, смятам, се състои една от причините за различието между нашите френски закони и законите на Италия и Испания, отнасящи се до крепостните права.
Завоеванието се извършвало много бързо; и международното право, което се прилагало, също допринасяло за закрепостяването. Използуването на това право в продължение на много столетия довело до изключително широкото разпространение на крепостничеството.
Теодорих, който смятал, че жителите на Озерн не са му верни, казал на франките от своята област:
«Вървете след мен; ще ви заведа в една страна, където ще намерите в изобилие злато, сребро, пленници, дрехи, стада; и вие ще преселите всички жители във вашата страна.»
След като бил сключен мирът между Гонтран и Хилперик, войниците, които обсаждали Бурж, взели, когато получили заповед да се върнат назад, толкова плячка, че не оставили в страната нито хора, нито добитък.
Изпращайки войската си в Галия, Теодорих, кралят на Италия, който в своята политика се стремял да се разграничи от другите варварски крале, писал на своя военачалник: «Искам да се спазват римските закони и вие да върнете забягналите роби на господарите им; защитникът на свободата никога не трябва да благоприятствува изоставянето на робството. Нека другите крале намират удоволствие в грабежите и разрухата на завзетите от тях градове; ние желаем да ги победим така, че нашите поданици да съжаляват, че толкова късно са ни се подчинили.» Очевидно той е искал да направи ненавистни франкските и бургундските крале и е намеквал за тяхното международно право.
Това право се е запазило и при втората династия. Според хрониката на град Метц Пипин се е върнал във Франция от похода си в Аквитания с безкрайно много плячка и хора.
Аз бих могъл да приведа още много други авторитетни източници. И понеже тия нещастия предизвиквали дълбоко състрадание; понеже много благочестиви епископи, виждайки пленниците вързани двама по двама, изкупували каквото могат от тях, като използували за това църковни пари или даже свещени предмети, които продавали (за това прибягвали до помощта на благочестиви монаси), най-доброто обяснение на този въпрос намираме в жизнеописанието на светците. Макар понякога авторите на тия животоописания да могат да бъдат упрекнати в прекалено лековерие към неща, които сигурно са божие дело, ако са извършвани по божие предписание, все пак те хвърлят обилна светлина върху нравите и обичаите на ония времена.
Когато човек хвърли поглед върху паметниците на нашата история, както и върху нашето законодателство, вижда пред себе си едно море, и то море без брегове. Всички тия студени, сухи, безвкусни и твърди писания трябва да се прочетат, за да се преглътнат така, както в древния мит Сатурн е гълтал камъни.
Безкрайни земи, които по-рано били обработвани от свободни хора, са станали неотнимаема собственост. След като страната била лишена от свободните хора, които я населявали, тези, които имали много крепостни, завзели или направили така, че да им отстъпят огромни области, като изградили в тях селища, както се вижда от множество различни документи. От друга страна, свободните занаятчии били принудени да упражняват своите занаяти в положението си вече на крепостни. Робството връщало на занаятите и земеделието онова, което им било отнето.
Собствениците на земя започнали да дават земи на църквата, както и да получават тия земи обратно срещу данък върху тях, като са смятали, че чрез тая зависимост те ще вземат участие в святостта на църквите.
Глава XII
За това, че земите, поделени между варвари, не се облагали с данъци
Простите, бедните, свободните, войнствените и пастирските народи, които не познавали промишлеността и били свързани със земята само чрез тръстикови колиби, са вървели след своите вождове за плячка, а не за да плащат или вземат налози. Изкуството за събиране на данъци възниква по-късно, когато хората вкусват от благодатта на другите изкуства.
Временният налог на стомна вино от арпан земя — едно от насилията на Хилперик и Фредегонда — засягал само римляните. Но не франките са късали списъците за тия налози, а духовенството, което в тия времена е било само от римляни. С тоя данък се облагали главно жителите на градовете; а градовете тогава са били населени само с римляни.