За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VI
За готите, бургундите и франките
Галите били завладени от германските народи. Вестготите заели Нарбонезия и почти целия юг; бургундите се установили в източната част, а франките покорили почти всичко останало.
Няма съмнение, че тия варвари са запазили в завоюваните страни нравите, склонностите и обичаите, които са имали в своите страни, защото един народ не може изведнъж да промени начина си на мислене и действие. В Германия тези народи малко са се занимавали с обработка на земята. От Тацит и Цезар се вижда, че у тях е бил много разпространен пастирският начин на живот; затова и в техните кодекси почти винаги се говори за стада. Рорикон, който написал история на франките, е бил пастир.
Глава VI
I
Различните начини за разделяне на земята
След като готите и бургундите под различни предлози проникнали във вътрешността на империята, римляните, за да спрат техните опустошения, били принудени да им осигурят средства за съществуване. Най-напред давали жито, а след това предпочели да им дадат земя. Императорите или римските администратори, действуващи от тяхно име, влезли в съгласие с тях за подялба на земята, както се вижда от хрониките и кодексите на вестготи и бургунди.
Франките не действували по тоя начин. В законите на салическите и рипуарските франки ние не откриваме никакви следи от тоя начин на подялба на земите. Те завоювали една страна и вземали от нея каквото поискали; и установявали ред само между тях си.
Ето защо трябва да се прави разлика между действията на бургундите и вестготите в Галия, същите готи в Испания, спомагателните войски под командуването на Августул и Одоакър в Италия, от една страна, и действията на франките в Галия и вандалите в Африка, от друга. Първите сключвали договори с местните жители и съгласно тези договори разделяли с тях земите; вторите въобще не правели това.
Глава VIII
Продължение на същата тема
За това, какво е представлявало завземането на римски земи от варварите, може да се съди по законите на вестготи и бургунди, според които на тия два народа били отстъпени две трети от земята; обаче тия две трети били вземани само в определени местности, предназначени за тях.
В закона на бургундите Гундебалд казва, че неговият народ при своето преселение е получил две трети земя; а във втората добавка към същия закон се казва, че тези, които по-късно ще дойдат в тази страна, ще получат не повече от половина. Следователно не всички земи са били от самото начало поделени между римляни и бургунди.
В текстовете на двете постановления ние намираме едни и същи изрази; следователно тия постановления се обясняват едно друго. И тъй като второто не трябва да се разбира в смисъл на обща подялба на земите, на първото също не трябва да се приписва същото значение.
Франките са действували със същата умереност, както и бургундите; те не отнели от римляните всичко, което било завоювано. А и за какво са им били толкова земи? Те взели само това, което им е било нужно, другото оставили.
Глава IX
Точното приложение на законите на бургунди и вестготи за подялба на земята
Трябва да се има пред вид, че тези подялби не са се правели по хрумванията на някой тиранин, а с оглед да се задоволят нуждите на двата народа, които е трябвало да населяват една и съща страна.
Законът на бургундите изисква всеки бургундец да бъде приеман в къщата на римлянин като гост. Това съвпада с нравите на германците, които според свидетелствата на Тацит са обичали повече от всички други народи да оказват гостоприемство.
Законът изисквал всеки бургундец да получи 2/3 земя и 1/3 крепостни. В този случай законът следвал духа на двата народа и се съобразявал с начина за добиване на средства за живот у тях. Бургундецът, който се е занимавал със скотовъдство, имал нужда от много земя и малко крепостни; докато многото работа по обработването на земята у римляните изисквала не толкова много земя, колкото много крепостни. Горите били поделени наполовина, понеже нуждите в това отношение били еднакви.
В кодекса на бургундите се вижда, че до всеки римлянин е имало варвари. Разделението следователно не е било общо; но броят на римляните, отстъпили земи, е бил равен на броя на бургундите, получили земи. Римлянинът бивал ощетяван възможно най-малко. Бургундецът като воин, ловец и пастир не се отказвал да получи необработени земи; докато римлянинът си запазвал земи, най-подходящи за обработка; стадата на бургундеца наторявали нивите на римлянина.