За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава X
За крепостните
В закона на бургундите с казано, че установявайки се в Галия, те получили 2/3 от земята и 1/3 от крепостните. Крепостната зависимост следователно е съществувала в тази част на Галия още преди влизането на бургундите.
Законът на бургундите, разпростиращ се върху двата народа, различава точно и у единия, и у другия народ благородници, свободни и крепостни. Крепостната зависимост не е била следователно особеност на римлянина, а свободата и благородничеството — на варварите.
Същият този закон казва, че ако бургундецът — освободен селянин, не заплати определена сума на своя господар и не получи една трета земя от римлянин, ще се смята винаги, че принадлежи на семейството на господаря. Римският собственик е бил следователно свободен, защото не е принадлежал на друго семейство; той е бил свободен, защото неговата третина земя е била признак на свободата му.
Достатъчно е само да разгърнем салическите и рипуарските закони, за да се убедим, че римляните не са били в крепостна зависимост нито от франките, нито от другите завоеватели на Галия.
Граф Дьо Буленвилие греши в един съществен пункт от своята система: той не доказва, че франките са издали общо постановление, с което римляните се поставят в положение, близко до робството.
Тъй като неговото съчинение е написано съвършено безизкусно — той говори с простотата, искреността и наивността на старата аристокрация, от която е произлязъл, — всеки може да различи чудесните неща, които е казал, и грешките, в които е изпаднал. Затова аз не ще проучавам това съчинение. Ще кажа само, че у граф Дьо Буленвилие има повече ум, отколкото просвещение; и повече просвещение, отколкото знание; все пак към това знание не трябва да се отнасяме пренебрежително, тъй като великите мигове на нашата история и нашите закони са му били познати много добре.
Граф Дьо Буленвилие70 и г. абат Дюбо са съставили, всеки поотделно, своя система, при което едната прилича повече на заговор против третото съсловие, а другата — против благородничеството. Когато Слънцето дало колесницата си на Фаетон да я управлява, му казало: «Ако се издигнеш прекалено високо, ще запалиш небесните селения; ако слезеш прекалено ниско, ще превърнеш земята в пепел. Не се отклонявай много надясно, ще попаднеш в съзвездието на Змея; не се отбивай много вляво, ще навлезеш в съзвездието на Жертвеника; движи се между тях!»
Nec preme, nec summum molire per aethera currum.
Altius egressus soelestia tecta cremabis ,
Inferius terras : medio tutissimus ibis.
Neu te dexterior tortum declinet in Anguem ,
Neve sinisterior pressam rota ducat ad Aram;
Inter utrumque tene.
Овидий, Метаморфози
Глава XI
Продължение на същата тема
Идеята за общ регламент за крепостната зависимост е възникнала поради това, че във Франция към началото на третата династия е имало необикновено много несвободни хора; и понеже никой не е забелязал, че това положение се е създало постепенно, сметнали са, че в онова покрито с мрак време е бил създаден общ закон, какъвто в същност никога не е имало.
В началото на първата династия е имало безкрайно много свободни хора както сред франките, така и сред римляните; обаче броят на крепостните растял толкова бързо, че в началото на третата династия всички земеделци и почти всички граждани били закрепостени; и ако в началото на първата династия в градовете е съществувало приблизително същото управление, както при римляните — съсловие на гражданите (буржоазия), сенат и съдии — в началото на третата династия ние виждаме само сеньори и крепостни.
По време на своите набези франките, бургундите и готите заграбвали злато, сребро, покъщнина, облекло, мъже, жени, деца, колкото войската можела да вземе; всичко се събирало наедно и се деляло между войниците. Цялата история доказва, че след първото установяване, т. е. след първите опустошения, победителите постигнали съгласие с жителите и оставили неприкосновени всички техни политически и граждански права. Международното право по онова време било такова: през време на война всичко се отвличало, през време на мир всичко се оставяло. Ако не е било така, как е можело да попаднат в салическите и бургундските закони толкова противоречиви разпоредби за общата зависимост на хората?