Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Е? — прошепна Фуке.
Зашеметеният Ванел беше готов да се провали вдън земя.
— Е? — каза Арамис. — Ако не носехте името Фуке, ако вашият враг не се наричаше Колбер, ако срещу вас беше само този нищожен крадец, бих ви казал — откажете… Подобна гнусота ви освобождава от вашата дума, но тези хора ще помислят, че вие сте се изплашили, те ще започнат по-малко да се страхуват от вас. Подпишете, монсеньор!
Той му подаде перото.
Фуке стисна ръката на Арамис, но вместо копието, което му подаваха, взе черновата.
— Простете, не този документ — спря го Арамис. — Той е твърде ценен. Вие трябва да го оставите.
— О, не — отвърна Фуке, — аз ще поставя подписа си под документа, собственоръчно написан от господин Колбер. И така, аз пиша: „потвърждавам с подписа си“. — А след като подписа, каза: — Вземете, господин Ванел.
Ванел взе документа, подаде чека и забърза към изхода.
— Почакайте — каза Арамис. — Уверен ли сте, че тук всичко е наред? С парите трябва да се внимава, господин Ванел, особено когато господин Колбер ги подарява на жени. Той не притежава безграничната щедрост на господин Фуке, вашият достопочтен господин Колбер.
Арамис започна да произнася всяка дума на висок глас, като изливаше целия си гняв, цялото насъбрало се у него презрение върху негодника, и той в продължение на четвърт час понасяше това изтезание. После му заповяда да се маха, но не с думи, а с жест, както бързат да се избавят от някой нагъл простак или лакей.
След излизането на Ванел прелатът и министърът, гледайки се право в очите, запазиха няколко мига мълчание. Арамис го наруши пръв:
— С кого ще сравните човека, който преди да се срази с разярен, окован в броня и добре защитен враг, разголва гърдите си, хвърля оръжието на земята и изпраща на противника си любезни въздушни целувки? Прямотата, господин Фуке, е оръжие, което често се използва от мерзавците против честните хора, и това понякога им носи успех. Ето защо и честните хора понякога трябва да използват измама и нечестност, щом имат работа с мошеници. Тогава вие ще можете да се убедите колко по-силни ще станат тези хора, без да загубят при това своята порядъчност.
— Но техните действия ще бъдат мошенически.
— Ни най-малко, може би някой ще ги нарече своеволни, но те са напълно честни действия. След като приключихте с този Ванел, след като се лишихте от удоволствието да го унищожите, като се откажете от вашата дума, след като сам му дадохте единственото оръжие, което може да ви погуби…
— О, приятелю мой — тъжно каза Фуке, — напомняте ми онзи учител по философия, за когото преди време разказваше Лафонтен… Той вижда едно дете, което се дави, и вместо да го спаси, произнася пред него цяла реч по всички правила на риториката.
Арамис се усмихна.
— За философа съм съгласен, за учителя съм съгласен, за давещото се дете — също, но тепърва ще поговорим за детето, което ще трябва да бъде спасено! Нека преди това поговорим делово.
Фуке го погледна недоумяващо.
— Вие ми разказвахте за някакво празненство във Во, което сте мислили да устроите?
— О — каза Фуке, — това беше в доброто старо време!
— На това празненство, изглежда, кралят се е самопоканил?
— Не, мой мили прелате. Колбер посъветва краля да се самопокани на празника във Во.
— Да, защото празненството щеше да излезе толкова скъпо, че вие щяхте да се разорите окончателно.
— Точно така. В доброто старо време, както казах, аз се гордеех с възможността да покажа на моите неприятели неизчерпаемостта на средствата си. Считах за чест да ги хвърля в смут, сеейки милиони пред тях точно когато очакват моето разоряване. Сега трябва да си уредя отношенията с хазната, с краля, със самия себе си. Трябва да стана скъперник. Аз ще съумея да докажа на всички, че разполагайки с грошове, ще постъпя така, сякаш разполагам с чували злато, и започвайки от утрешния ден, когато ще бъдат продадени моите екипажи, заложени — принадлежащите ми къщи и орязани — разходите ми…
— Започвайки от утрешния ден — спокойно го прекъсна Арамис, — вие ще се занимавате, приятелю мой, без умора с приготовленията за прекрасното празненство във Во, за което някога ще говорят като за едно от неописуемите великолепия на нашето добро старо време.
— Вие не сте с всичкия си, приятелю.
— Аз ли? Вие сам не вярвате в това.
— Знаете ли колко може да струва най-скромното празненство във Во? Четирипет милиона.
— Аз не говоря за скромно празненство, драги суперинтенданте.
— Но тъй като празненството се дава в чест на краля — отвърна Фуке, който не разбра добре Арамис, — то не може да бъде скромно.