Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Ванел с учудване погледна към епископа. Той не чакате от там поддръжка. Фуке се накани да каже нещо, но замълча, вслушвайки се в думите на епископа.
— И така — продължи Арамис, — за да купи вашата длъжност, господин Ванел е продал земята на своята съпруга, а това е сериозна работа. Не е възможно да се преместят милион и четиристотин хиляди ливри, а той точно това е направил, без сериозни загуби и сериозни затруднения.
— Безусловно — каза Ванел, от когото Арамис със своя огнен поглед изтръгваше истината от дълбочината на сърцето му.
— Затрудненията — продължи Арамис — се изразяват в загуби, а когато губиш пари, това заема първо място сред грижите ти.
— Да, да — Фуке започваше да разбира намеренията на Арамис.
Ванел мълчеше — той също беше разбрал. Арамис си отбеляза наум неговата студенина и нежеланието му да отговаря.
„Добре — помисли си той, — ти мълчиш, мръсна муцуно, докато още не ти е известна сумата, но почакай, аз ще те засипя с такава купчина злато, че ще бъдеш принуден да капитулираш.“
— Трябва да предложим на господин Ванел сто хиляди екю — каза Фуке, поддавайки се на своята природна щедрост.
Офертата беше доста солидна. Дори принцът би се зарадвал на такава печалба. В тези времена дори кралската дъщеря получаваше като зестра сто хиляди екю. Ванел дори не се помръдна.
„Това е мошеник — каза си епископът, — трябва да закръглим сумата до петстотин хиляди ливри.“ Той даде знак на Фуке.
— Виждам, че губите повече от триста хиляди, скъпи господин Ванел, — каза суперинтендантът. — О, тук, изглежда, работата не е в парите! Вие сте направили жертва, продавайки тази земя. Къде ми беше умът досега? Ще ви подпиша чек за петстотин хиляди ливри, освен това ще ви бъда признателен от все сърце.
Ванел не прояви и най-малък проблясък на радост или алчност. Лицето му беше непроницаемо и нито един мускул не трепваше по него.
Арамис хвърли отчаян поглед към Фуке. После се приближи до Ванел и с жест на човек, заемащ високо положение, го хвана за яката:
— Господин Ванел, вас не ви тревожат нито притесняващите обстоятелства, нито преместването на вашия капитал, нито продажбата на земята ви. Вас ви владеят по-високи замисли. Аз ги виждам. Запомнете добре моите думи!
— Да, монсеньор. — Нещастникът потрепери.
— И така, от името на суперинтенданта аз ви предлагам не триста хиляди, не петстотин хиляди, а милион. Милион, разбирате ли? Милион!
Той нервно разтърси Ванел.
— Милион! — повтори Ванел, бледен като платно.
— Милион! Което ще рече, шестдесет и шест хиляди ливри годишен доход.
— Е, господине? — каза Фуке. — От такива неща човек не се отказва. Отговаряйте — приемате ли предложението ми?
— Това е невъзможно… мърмореше Ванел.
Арамис стисна уста и сякаш облак затъмни лицето му. Зад този облак се чувстваше буря. Той все така държеше Ванел за яката.
— Вие купихте длъжността за милион и четиристотин хиляди ливри, нали? Ще ви се дадат отгоре още милион и петстотин хиляди. Вие печелите един милион и половина само защото сте посетили господин Фуке и той ви е протегнал ръката си. Ето ви заедно и чест, и изгода, господин Ванел.
— Не мога — глухо отвърна Ванел.
— Добре! — произнесе Арамис и внезапно разтвори пръсти. Ванел, който не бе очаквал това, отхвръкна назад. — Добре, сега поне е ясно защо сте дошли тук!
— Да, сега е ясно — каза Фуке.
— Но… — започна Ванел, опитвайки се да почерпи смелост от слабостта на тези благородни хора.
— Мошеникът, изглежда, иска да надигне глас! — каза Арамис с тон на властелин, който заповядва на целия свят.
— Мошеник? — повтори Ванел.
— Исках да кажа негодник — добави Арамис, който си възвърна хладнокръвието. — Хайде, измъквайте вашия договор. Сигурно някъде го държите подръка, в някой от вашите джобове, както убиецът държи пистолета или ножа, скрит под плаща си.
Ванел измърмори нещо неясно.
— Достатъчно! — извика Фуке. — Дайте тук договора.
С трепереща ръка Ванел започна да търси в джоба си. Измъкна портфейла си, но в момента, когато подаваше на Фуке договора, оттам изпадна лист хартия. Арамис бързо я вдигна, тъй като позна почерка, с който беше изписана.
— Извинете, но това е черновата на договора! — каза Ванел.
— Виждам — каза Арамис с усмивка, която нараняваше по-силно от удар с камшик, — виждам и съм възхитен от това, че тази чернова е написана от ръката на господин Колбер. Погледнете я, господине.
Той предаде черновата на Фуке, който се убеди в правотата на Арамис. Този надълго и нашироко писан договор, с множество добавки, с почернели от поправки полета, беше живо доказателство за интригите на Колбер и окончателно отвори очите на неговата жертва.