Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Има друг асансьор — извика !Ксабу. Отне й време, преди да схване.
— Какво?
— Друг асансьор. Тук, в далечния ъгъл.
Рени и останалите си проправиха път през лабиринта, после спряха и се взряха в най-обичайно изглеждащия асансьор, сякаш там се беше приземил НЛО.
— Имаше ли друг долу на входа? — Рени не желаеше отново да се хваща за надеждата.
— Не и на тази стена, момиче — отговори Дългия Джоузеф.
— Той е прав — протегна се Джеремая и внимателно докосна вратата.
Рени се затича назад, за да откачи комуникатора си от другия асансьор.
Вътре в матовосивата кутия нямаше бутони, а първоначално дори и вратата не пожела да се затвори отново. Тя изключи и пак включи комуникатора си към вътрешния идентификатор за длани и въведе кодовата последователност на Сингх. След миг вратата се затвори. Кабината заслиза надолу изненадващо дълго време, после вратите се разтвориха.
— О, Боже! — възкликна Джеремая. — Вижте това място.
Рени примигна. Беше гробницата на фараона. Дългия Джоузеф изведнъж се разсмя.
— Разбирам! Първо са построили това дяволско място, после са изградили останалата част от шибаното място отгоре! Не биха могли да направят това тука, без да взривят проклетата планина!
!Ксабу вече вървеше напред. Рени го последва.
Таванът беше пет пъти по-висок от онзи в гаража. Огромният свод от естествен камък беше окичен с редици квадратни осветителни тела, всяко с размерите на двойно легло. Това бяха малки пробиви в жълтеникавия полумрак, сякаш някой ги беше включил за ужас на посетителите. Стените бяха обиколени от няколко амфитеатрални реда кабинети, които изглеждаха изсечени направо в живата скала и оградени с парапети. Рени и останалите стояха на третата редица отдолу нагоре и гледаха към дъното на тази пещера, което беше на двайсетина метра под тях.
Купища оборудване, някои опаковани с пластмасови покривала, бяха разположени навсякъде по земята, въпреки че имаше дупки, откъдето очевидно липсваха неща. От редица корита висяха кабели като гигански паяжини. А в центъра на залата, масивни и странни като саркофазите на мъртви крале богове, лежаха дванайсет огромни керамични ковчега.
ПЕТА ГЛАВА
НА ГОСТИ ПРИ ЧИЧО
МРЕЖА/НОВИНИ: ООН се страхува от нов щам на „Букаву“.
(Картина: жертви на „Букаву“ в Гана, струпани пред болницата в Акра.)
Диктор: Медици, работещи по програми на ООН, съобщават за опасност от нов щам на вируса „Букаву“, „Букаву 5“ има дълъг латентен период, поради което вирусоносителите му са по-опасни от заразените с „Букаву 4“, който убива за два — три дена…
(Картина: шефът на медицинския корпус на ООН Инджинай дава пресконференция.)
Инджинай: Тези вируси мутират много бързо. Борим се със серия от епидемии, пламнали в Африка и в Индийския субконтинент. Досега успяваме да държим тези огнища под контрол, но ако не разполагаме с no-добри ресурси, големият взрив на епидемията е неизбежен.
На двора погребваха един мъж жив. Докато изсипваха пръстта върху ковчега, той удряше като луд отвътре.
Най-горе на сводестия таван едно голямо, раздърпано, наподобяващо паяк същество увиваше поредната си жертва в паяжина, а тя, ако съдим по писъците й, изгаряше като киселина. Всичко беше много-много скучно.
Орландо си мислеше, че дори и домашните скелети като че ли изглеждаха бавни и уморени. Докато гледаше, малкият отряд, който маневрираше на масата пред него, не успя да премести виртуалната захарница. Тя се претърколи, смачка неколцина и ги превърна в мънички симулирани костици. Орландо дори не се усмихна.
Фредерикс не беше тук. Никой от редовните посетители на „Последен час“ не си спомняше да го е виждал оттогава, когато двамата бяха идвали тук заедно.
Орландо продължи нататък.
Приятеля му го нямаше никъде по установените тук други терминални редове, макар че някаква жена в живия край каза, че й се струвало, че го е видяла наскоро. Но тъй като точно на тази свидетелка прякорът й беше Вятърничавата, Орландо не й повярва кой знае колко. Беше доста разтревожен. През последната седмица беше изпратил няколко съобщения директно на Фредерикс и чрез общи приятели, но той изобщо не отговори. А не беше и приел съобщенията. Орландо предположи, че и Фредерикс като него е изпаднал в края на пътуването им от Дървесната къща обратно в реалния живот и че си трае, защото е ядосан на Орландо, задето го е помъкнал със себе си заради последната му мания. Но сега вече Орландо бе започнал да се чуди дали не е станало нещо по-сериозно.