Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— О! — извикала голямата сестра. — Я виж какво има тук!
Но сестра й като че ли заподозряла нещо и казала:
— В тези яйца има нещо, което мирише особено. Сигурно не са добри за ядене.
— Трябва да ги изям — възбудено рекла голямата дъщеря на Риса и сграбчила всичките мравешки яйца, — такова нещо трудно се намира!
Сестрата й обаче не изяла нито едно, странната миризма на яйцата я притеснявала.
Когато се върнали обратно в лагера, жената на Сърцето на зората започнала да усеща силни болки в стомаха си и цялата да гори. Не могла да мигне през нощта, следващата нощ — също. Сестра й я упреквала заради лакомията й и довела майка си на помощ. Ала тя не могла да стори нищо — дъщеря й се чувствала все по-зле и по-зле. Отблъсквала дори любимия си малък син. Плачела, непрекъснато повръщала, треперела, а очите й се въртели в кухините си. Едно по едно прекрасните й украшения започнали да падат на земята — първо обеците, после — гривните от китките и глезените й, кожената й шапчица, дори кожените каишки на сандалите й, докато останала гола и хленчеща. След това тя със сетни сили се надигнала и избягала в мрака.
Сестра й взела детето и веднага я последвала. Ужасена, майката изтичала обратно в своя дом, за да каже на Риса, че голямата им дъщеря умира.
Тогава в тъмната нощ се появила дъщерята на Хиената. Видяла на осветеното от огъня място украшенията на жената на Сърцето на зората. Първо грабнала обеците, после си сложила гривните от щраусови черупки, кожената шапчица, а дори и сандалите й. А след това се изтегнала край огъня доволна, засмяла се и рекла:
— Сега аз съм жената на Сърцето на зората!
Болната дъщеря на Риса се промъквала сред дърветата и храсталаците, краката й едва държали. Сестра й не я изпускала от очи и непрекъснато я следвала. Когато стигнала на едно място с тръстики, седнала и отново започнала да плаче. Сестра й дошла при нея и й рекла:
— Защо не се върнеш в своя дом? Ами ако съпругът ти се прибере и не те завари? Нали ще се уплаши за тебе?
Но жената на Сърцето на зората продължила да върви все по-навътре и навътре сред тръстиките, докато затънала до колене във водата.
— Усещам духа на Хиената в себе си — казала тя. — Чувствам се много самотна и уплашена, а върху мене сякаш пада непрогледен мрак.
Когато духът на някого е болен, както сега се случило на жената на Сърцето на зората, моят народ казва, че се намира във „времето на Хиената“.
Сестра й вдигнала малкия й син и казала:
— Бебето ти е гладно и иска да суче. Жената на Сърцето на зората била принудена да излезе от водата и да нахрани детето си. Но после го оставила на земята и отново избягала в тръстиките — този път по-дълбоко, така че водата стигнала до кръста й. Всеки път, когато сестра й я карала да нахрани бебето си, голямата дъщеря на Риса държала своя син все по-малко време и всеки път, като се връщала, влизала все по-надълбоко, докато водата стигнала почти до устата й.
Най-сетне сестра й избягала от мъка и отнесла бебето обратно при огъня да го стопли. Под нощното небе било студено, а там, където растели тръстики — още по-студено. Но когато стигнала до големия дом на Сърцето на зората, видяла до огъня да седи фигура с горящи очи, облечена с дрехите и нагиздена с украшенията на сестра й.
— А, ето го сина ми! Защо си ми го откраднала? Дай ми го! — казала тя и очите й страшно заблестели.
За момент по-малката дъщеря на Риса се объркала, помислила си, че болната й сестра я е изпреварила и се е върнала, но подушила миризмата на хиена и се уплашила. Силно стиснала момченцето в прегръдките си и избягала далеч от огъня. А дъщерята на Хиената виела след нея:
— Върни ми детето! Аз съм жената на Сърцето на зората!
Тогава по-малката сестра разбрала какво се е случило. Много се натъжила, защото знаела, че когато зет й се върне от дългото си пътуване през небето, ще бъде твърде късно и сестра й няма да бъде спасена. Изкачила се на най-високото място, вдигнала глава към тъмната нощ и започнала да пее: