Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— И ти носиш люспи, Радо. Изборът не е само ние или те.
— Удар под кръста, Иване… Не се измъквай. Дай ми убедително обяснение, че не воюваме просто с нещо чуждо и несъвместимо с нашия начин на живот.
— Не мога да те убедя. Може би сме „добрите“, може да не сме. Не съм сигурен, че правим най-правилното. По принцип Добро и Зло са измислени понятия, думи с еднаква форма, но различно за всеки съдържание, натежали и изкривени от внесен емоционален товар. Предпочитаме да боравим с по-ясни и неутрални определения. Но зарежи принципите. Мисли като нас, конкретно. Врагът ни е ненаситен консуматор и изтребва без причина видове, които може да са му полезни. Обеднява околната среда. Оцелява за сметка на други раси и видове. Атъланите са се превърнали в опустошителна вирусна инфекция. Как можеш да се погодиш с вируси, Радо?! На всичко отгоре са и нещастни, колкото и да не го подозират. Смятат, че просто имат проблем, който ще разрешат чрез експанзия и „вливане на свежа кръв“. Тц. Не става така… Те са обречени и без да се бием с тях. Но агонията им може да продължи хилядолетия, защото са твърде многобройни. И преди да измрат по естествен път, ще изпепелят и затрият безброй светове и реалности. Самите те няма да се досетят, без да ги принуди външен фактор, че начинът им на действие и съществуване е истинският им проблем. Ти позна, че са диктатура. Друго общество не би сътворило толкова беди.
— Всичко това ТИ ми го казваш. Не съм чул тяхната гледна точка.
> Прекрасно е, че се съмняваш, Радослав — обади се ненадейно Алванд.
— Ти не се бъркай! — сопна се изведнъж Дичо. — Ясен си ми! Като на длан те виждам!
> Радвам се, че имаш големи очи.
Радослав се стъписа и изръмжа, разколебан, явно пак „изгубен в превода“. Тръсна глава и отново посочи с пръст Крилан:
— Откъде да знам истината, след като не знам каква е тяхната позиция, Иване!
— Ами по делата им ще ги познаеш. Хора са го казали. И то много точно. Или държиш да послушаш пропагандата им? Щеше да може да се уреди, ако нефилимите си бяха дали труда да агитират кашепците. Обаче не го правят. Действат. Рекламират възвишените си цели, като разпъват халичи.
Радослав потропа с пръсти по пода.
— Иване, искам да съм напълно наясно със себе си. Преди живях в един строй, който говореше хубави неща за себе си и накрая всичко се оказа лъжа… Знаеш ли колко хора не можаха да понесат, че са били на „лошата“ страна? И продължиха да се вкопчват в заблудите си, да не измитат старото и гнилото, да принуждават цялата страна да се влачи като плужек, само защото измамените илюзии са им по-скъпи от реалността? Не искам да съм такъв, Иване.
— Знам, Радо. Но признай, че малко се инатиш като магаре. Какви са тия неща, дето се оказали лъжи? Че България е в авангарда на прогресивното човечество? Не си ли личеше, че са лъжи и преди? Не се „оказаха“. Бяха си такива. Противоречаха на делата. То е типично за човешките общества и властимащи, но къде другаде говоренето и вършенето толкова не се връзваха, а? Хайде холан! Виж, не трепем атъланите заради идея някаква си. Идеите са враг на Живота. Идеите са плоски, често едноизмерни, могат да се изразят с един-единствен лозунг. Идеите желаят всичко да направят плоско и в рамките на агитационния плакат, даже когато не се използват лъжи. А Животът е цветен и многомерен. Ограничиш ли го до лозунг — вече не е живот, а мъртвило. Нефилимите точно това правят. Убиваме ги, защото живеят за сметка на твърде много смърт сред околните им. А те убиват, за да си осигуряват донори на органи и тъкани. Които не са им нужни за донори — тях изтребват. Това е положението.
Радослав храбро погледна змея в очите. Признаването винаги е трудно…
— Сбърках. Съгласен съм с теб. И все пак…
Шарканът не се засмя, не показа тържество. Слушаше. И другият също. Дичо си отдъхна. Усмихна се плахо и засрамено — наум.
— … все пак, притесняват ме някои подробности. След като са толкова напреднали, не могат ли да произвеждат изкуствено онова, от което имат нужда, без да убиват? Да не би да има друга причина за агресивността им? Някакво недоразумение…
— Ха. Напредъкът в една област не е задължително придружен от напредък изобщо. Нефилимите наистина имат технологии за изкуствени органични тъкани. Само че в изолирана общност, каквато е тяхната на Кашеп, нужните им инсталации са разрушени при военни операции. И Врагът масово се завръща към по-евтиното и достъпно средство. Но на практика, ДАЖЕ и в доминираните от тях светове-реалности, технологиите им за органични тъкани не задоволяват пълно нуждите. А и гълтат суровини тези уредби. Втори принцип на термодинамиката, драги ми инженере… Недоразумение? Не, бате. Отдавна имаме работа с тях. Проучихме мотивите им. Не ги РАЗБИРАМЕ в смисъл на приемане и съгласяване, но си ги обясняваме. Трудното е да усетим емоционално причините на поведението им, да. Защото трябва да сме като тях, за да го сторим. Така че… да, в крайна сметка се борим с култура, която е несъвместима с нашата. Несъвместима с цялата планета с хилядите ѝ племена и мирогледи. Това не говори ли ти нещо? Успяваме да се спогодим с вампири, с някои караконджоли, с други… а с тия — не става. Защо?