Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Патрик — каза той спокойно. — Човек понякога губи.
— Те са наши граждани! Живеят в границите на Кралството.
Накор, който до този момент беше стоял мълчаливо отстрани с ученика си Шо Пи, подхвърли:
— Само ако старите граници все още съществуват, ваше височество.
Патрик извърна рязко глава и рече:
— На теб кой ти разреши да говориш, кешиецо?
Накор му отвърна с нахална усмивка:
— Вашият крал, преди много години, забравихте ли? И освен това съм исаланец.
Отегчен от сцената, Пъг каза:
— Патрик, стореното — сторено. Решението е неприятно, но поне е някакво решение. Не можеш да се справиш едновременно с нашествениците на запад, с Кеш на юг и с магьосниците в Звезден пристан. Трябва да започнеш отнякъде. Звезден пристан е най-лесният. След като на чародейската общност се гарантира тяхната автономия, Кеш ще трябва да се изтегли до старата граница. Така се решават два проблема. Тогава ще можеш да си върнеш Запада.
Патрик замълча. Мъчеше се да се овладее.
— Това не ми харесва.
— На краля също няма да му хареса, но ще разбере — каза Накор. — Принц Ерланд прекара известно време в Кеш. Спаси императора и познава добре императрицата. Твърде добре — добави той ухилено. — Ерланд ще им отиде пак на гости и скоро нещата по тази граница ще се върнат в нормалното си русло.
— Само дето ще съм загубил Звезден пристан.
— Ако не се съгласиш, губиш много повече — каза Пъг и погледна младия принц право в очите. — Понякога управлението означава труден избор между лошото и още по-лошото. Съгласи се, че Звезден пристан може да се самоуправлява, и ще победиш Кеш.
Думите на Пъг накараха младия принц да се замисли.
— Добре. Подгответе документите, милорд херцог — рече той накрая, удостоявайки Пъг с официалния му ранг на херцог на Звезден пристан. — В края на краищата губим вашето херцогство. Убеден съм, че баща ми ще ви измисли друг подходящ пост или нещо подобно. Все пак той обясни, че сте нещо като братовчед на династията и трябва да се отнасяме с вас както подобава.
Пъг погледна жена си и тя му отвърна с леко свиване на раменете. „Млад е“, като че ли му каза, в съгласие със собствените му мисли. Пъг понечи да си тръгне, но Патрик продължи:
— Смятам обаче, че ще е най-добре лично да обясните на краля какво става тук.
— Искаш да напиша рапорт на краля?
Патрик отново бе изпаднал в плен на неовладения си гняв.
— Не, искам да си приложиш магическите фокуси и да се пренесеш в Риланон. Всъщност заповядвам да го направиш, милорд херцог! Може би, като по-мъдър от мен, кралят ще може по-добре да прецени дали това не е някаква измяна. — Хвърли поглед към Миранда. — И ще се изненадам искрено, ако жена ти не се окаже агент на империята.
Пъг присви очи и не каза нищо.
— Ще се наложи да докажеш тази вярност, която ми се губи в момента, магьоснико, ако държиш да си върнеш благоволението на този двор.
— Да докажа? — промълви Пъг. — Вложих всичките си сили да предотвратя унищожението на всичко, което ни е скъпо.
— Четох донесенията — отвърна Патрик. — Чух и приказките. Демони и твари на долните кръгове на ада. Да, магия, която щяла да обгърне целия ни свят в мрак и други подобни.
Арута запремества поглед от единия към другия и заговори:
— Ваше височество! Дядо… моля ви! Чака ни толкова много работа, съперничеството в ранговете няма да ни помогне с нищо.
Пъг погледна внук си и каза бавно:
— С никого не съпернича, Арута. Единствената ми цел е била, от самото начало, да служа.
Пристъпи напред и гласът му се изпълни със закана.
— Щом заповядвате, принце, ще се подчиня. Ще заделя време да посетя краля. Ако не сте доволен от представянето ми през последните месеци, може би той ще се убеди, че цената, която платих, доказва предаността ми.
— Може би! — възрази с гняв Патрик. — Отстъпи едно херцогство, което според всички донесения просто си зарязал, а аз имам цяла престолнина, която се валя в руини, и целият ми принципат на запад е под гнета на вражи сили. Кой от двама ни е загубил повече?
Гърлото на Пъг пресъхна, лицето му пламна. Той отвърна хрипливо:
— Загубил? Ти смееш да ми говориш за загуба? — Пристъпи, застана само на педя от принца и вдигна очи към по-високия млад мъж. — Аз загубих почти всичко, дете такова! Загубих син и дъщеря, а мъжът, когото тя обичаше, беше за мен като втори син. Уилям, Гамина и Джеймс дадоха живота си за Крондор и Кралството. Ти седиш на този трон от няколко години, Патрик. Когато преживееш колкото мен, стига да те сполети тази съдба, спомни си какво каза тук.
Патрик като че ли се смути, щом осъзна, че е пренебрегнал гибелта на семейството на Пъг във войната. Но все пак когато Пъг се обърна да излезе, викна гневно: