Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Не — каза Голт, — не искате да мисля. Когато насилвате човек да действа противно на собствения му избор и преценка, тъкмо мисленето му искате да потиснете. Искате да стане робот. Аз ще се подчиня.
Господин Томпсън въздъхна.
— Не разбирам — възрази той с искрена безпомощност. — Нещо не е наред, а аз не мога да го схвана. Защо търсите проблеми? С ум като вашия можете да надвиете всекиго. Аз не съм ви равностоен противник и го знаете. Защо не се престорите, че се присъединявате към нас, после да спечелите властта и да ме надхитрите?
— По същата причина, която ви кара да ми го предложите: защото вие щяхте да победите.
— А?
— Защото именно опитът на онези, които ви превъзхождат, да се преборят с вас по вашите правила е позволил на такива като вас да им се разминава векове наред. Кой от нас би успял, ако трябваше да се състезавам с вас за контрол върху биячите ви? Разбира се, можех да се престоря и нямаше да спася икономиката или системата ви, вече нищо не може да ги спаси — но аз щях да загина, а вие щяхте да спечелите онова, което винаги сте печелили в миналото, отсрочка, още едно отлагане на екзекуцията, още година или месец, купени с цената на последната надежда и усилия, които още могат да се изстискат от най-добрите човешки останки около вас, включително и от мен. Само това целите и дотолкова стига обхватът ви. Месец ли? Щяхте да се справите и за седмица заради неоспорваната даденост, че винаги ще има още жертви. Но сега попаднахте на последната си жертва — тази, която отказва да изиграе историческата си роля. Играта свърши, брат.
— О, това е само теория! — сопна се господин Томпсън, донякъде твърде остро; очите му обикаляха трескаво стаята, сякаш за да замести нервните си крачки из нея; погледна вратата с копнеж да се измъкне. — Казвате, че ако не се откажем, ще загинем?
— Да.
— Да, но тъй като ви държим, и вие ще загинете с нас?
— Възможно е.
— Не искате ли да живеете?
— Страстно — той видя искрицата в очите на господин Томпсън и се усмихна. — Ще ви кажа и нещо повече: знам, че искам да живея много повече от вас. Знам, че на това разчитате. Знам, че вие всъщност изобщо не искате да живеете. Аз искам. И защото го искам толкова много, аз няма да приема никаква подмяна.
Господин Томпсън скочи на крака.
— Това не е вярно! — викна той. — Не е вярно, че не искам да живея! Защо говорите така? — той застана леко присвит, сякаш внезапно беше застудяло. — Защо говорите такива неща? Не знам какво имате предвид — той се отдръпна на няколко крачки. — И не е вярно, че съм гангстер. Нямам намерение да ви наранявам. Нямам намерение да наранявам когото и да било. Никога не съм искал да наранявам някого. Искам хората да ме харесват. Искам да бъда ваш приятел… Искам да бъда ваш приятел! — викна той в празното пространство.
Очите на Голт го следяха безизразно, без да му подсказват какво виждат, освен че го виждаха. Господин Томпсън се раздвижи изведнъж, с хаотични и ненужни движения, сякаш бързаше нанякъде.
— Трябва да бягам — каза той. — Аз… имам толкова много срещи. Ще поговорим пак. Помислете си. Помислете на спокойствие. Не се опитвам да ви притискам. Просто се отпуснете, успокойте се и се чувствайте като у дома си. Можете да поискате всичко — храна, питиета, цигари, най-доброто от всичко — той махна към дрехите на Голт. — Ще наредя на най-скъпия шивач в града да ви направи някакви прилични дрехи. Искам да свикнете с най-доброто. Искам да се чувствате удобно и… Я кажете — попита той, донякъде твърде нехайно — имате ли някакво семейство? Роднини, които искате да видите?
— Не.
— Приятели?
— Не.
— Нямате ли си приятелка?
— Не.
— Просто не искам да сте самотен. Можем да ви позволим да приемате посетители, които искате ако има някой, когото да искате да видите.
— Няма.
Господин Томпсън спря за миг на вратата, обърна се да погледне Голт за миг и поклати глава.
— Не мога да ви разбера — каза той. — Просто не мога да ви разбера.
Голт се усмихна, вдигна рамене и отговори:
— Кой е Джон Голт?
Въртящ се облак от суграшица висеше над входа на хотел „Уейн-Фолклънд“ и въоръжените пазачи изглеждаха странно, отчаяно безпомощни в осветения кръг: стояха прегърбени, с наведени глави, прегърнали оръжията си, за да се стоплят, сякаш и да изхвърлеха цялата ярост на куршумите им срещу бурята, това нямаше да донесе уют на телата им.