Политичестки ред и политически упадък [bg]

По същия начин от законодателите като представители на народната воля се очаква да действат по начин, който гарантира провежданите политики да отразяват интересите на обществото. Но политическите партии са се превърнали в заложници на могъщи икономически групировки, които не представляват американския електорат. Контролът на тези групи върху политиците е достатъчно силен, за да възпрепятства провеждането на разумни публични политики по въпроси като земеделските субсидии и регулирането на банките. Те превръщат данъчния кодекс в инструмент за данъчни облекчения и привилегии и подкопават автономността на публичната администрация.

През Прогресивната ера и периода на Новия курс Съединените щати се опитват да изградят модерна веберианска държава и в много отношения успяват: Администрацията по храните и лекарствата, Центровете за контрол и превенция на заболяванията, въоръжените сили и Федералният резерв са сред най – компетентните, добре управлявани и автономни държавни органи в света. Но като цяло качеството на държавна администрация си остава незадоволително именно поради предоставените правомощия на съдилищата и партиите за нейна сметка.

Една от причините за политическия упадък е интелектуалната леност. Другите демократични държави невинаги споделят американската теза, че юристите и съдебните процеси следва да бъдат интегрална част от държавното управление, но тази практика до такава степен се е вкоренила в САЩ, че вече се смята за безалтернативна. Строго погледнато, това е не толкова идеологически проблем, колкото политическа традиция, която споделят и левите, и десните. По същия начин, макар че широката публика се възмущава от огромното влияние на лобистките групи в Конгреса, мнозина (като започнем с Върховния съд) дори не осъзнават съществуването на този проблем и никой не намира правилното решение за обуздаване на тяхното влияние.

Фундаменталните причини за политическия упадък като интелектуалната леност и влиянието на елитните групи са характерни за всички демокрации. С подобни проблеми се сблъскват всички държави, независимо дали са демократични или не. В другите развити демократични страни също има проблем с прекаленото участие на правосъдието и влиятелните групи в държавното управление. С тази разлика, че въздействието на лобистките групи зависи от конкретната институция. Има голяма разлика в начините, по които демокрациите формират структурата на стимулите и подбудите за политиците и техните организации, която ги прави повече или по – малко податливи на лобистите. Съвременните Съединени щати, в качеството им на първата в света и най – развита либерална демокрация, преживяват много по – остра форма на политически упадък от другите демократични държави. Традиционното за американците недоверие към държавата е причина за дисбаланса на държавното управление, което намалява шансовете за предприемане на необходимите колективни действия. Резултатът е това, което наричам „ветокрация“.