Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
34. ВЕТОКРАЦИЯТА АМЕРИКА
Защо американската система на сдържания и противотежести се превръща във ветокрация ► Защо другите демокрации разполагат с по – успешни механизми за принудително налагане на колективни решения ► Защо Европейският съюз все повече заприличва на Съединените щати
Американската конституция защитава индивидуалните свободи чрез сложна система на сдържания и противотежести, която умишлено е създадена от бащите – основатели на страната да ограничава властта на държавата. Американското държавно управление възниква в контекста на революцията срещу британската монархическа власт, но произходът му е свързан със съпротива срещу кралската институция през Английската гражданска война. Оттогава силното недоверие в правителството и спонтанната политическа активност на отделни личности са отличителни белези на американската политика.
Американската конституционна система контролира властта по много начини. За разлика от парламентарната система, в която единната изпълнителна власт (т. е. централизирана изпълнителна власт под управлението на един властови орган) прилага решенията на законодателното мнозинство, президентската система на САЩ разделя властта между избрания президент и Конгреса, които разполагат с еднаква демократична легитимност и чието оцеляване не е взаимозависимо. Конституцията утвърждава съдебната власт, която с течение на времето придобива властта да отменя приети от Конгреса закони. Тя разпределя и правомощията на щатите, или по – точно щатите, които в началото са носители на властта, я прехвърлят постепенно и неохотно на федералното правителство в продължение на двеста години от момента на ратифицирането на Конституцията. Самият Конгрес е разделен на две камари, като Горната е проектирана като бастион на държавната власт. В много демократични системи като великобританската Горна камара изпълнява предимно церемониални функции, докато в Съединените щати тя е много силна и разполага със специфични правомощия като потвърждаване на назначенията в органите на изпълнителната власт и обявяване на война и сключване на мир. Самата изпълнителна власт на САЩ не винаги е подчинена на президента, тъй като много регулаторни комисии са контролирани от комисари, назначени от партиите в Конгреса.
Както изтъква Хънтингтън, правомощията в Америка не са разпределени функционално, а по – скоро се дублират в трите власти, в резултат на което някоя от властите периодично си присвоява правомощията на другите и избухват конфликти за надмощие. Скорошни примери са правомощията на Конгреса по отношение на националната сигурност и влиянието на съдилищата над социални политики като абортите. Американският федерализъм доста често не делегира ясни правомощия на подходящото ниво на държавно управление, а ги дублира на няколко нива, както в случая с изхвърлянето на токсични отпадъци, когато получават юрисдикция и федералните, и щатските, и местните власти. При подобна система на дублирани правомощия и отсъствие на йерархия различните държавни органи могат лесно да се блокират взаимно.
Едно от най – важните предизвикателства пред развитите демократични държави е непоследователната социална политика. Съществуващите обществени договори в основата на съвременната социална държава са отпреди десетки години, когато раждаемостта е била по – висока, хората не са живели толкова дълго и икономическият растеж е бил по – устойчив. Наличността на финансови средства позволява на съвременните демократични държави да отлагат решаването на този проблем, но в един момент основополагащата демографска реалност ще предяви правата си.
Тези проблеми не са непреодолими. В годините след Втората световна война съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт както на Великобритания, така и на Съединените щати е по – високо, отколкото днес. Държави със силна социална политика като Швеция, Финландия и други скандинавски страни преживяват криза през 90 – те години на миналия век, но успяват да коригират нивата на своите данъци и разходи. Австралия успява да изчисти почти целия си външен дълг още преди огромния ресурсен бум през първото десетилетие на настоящия век.
Американската политическа система не успява да се справи с този проблем в началото на настоящия век. Главна причина за това е идеологическата поляризация между двете доминиращи политически партии, която е по – изострена, отколкото в края на XIX в. През 60 – те години на миналия век протича мащабно преразпределение на партийните влияния, когато почти целият Юг минава на страната на Републиканската партия, която губи позициите си в североизточните региони на страната. След разпадането на коалицията на Новия курс и края на хегемонията на демократите в Конгреса през 80 – те години двете партии постигат политически баланс и периодично си прехвърлят контрола над президентството и двете камари на Конгреса. Тази изострена политическа конкуренция прераства в съперничество за финансиране и влошава отношенията им.