Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг кимна.
— Накор?
Накор също кимна.
— Тук нямам повече работа. Сред учениците имаме Сини ездачи, чиято грижа е да не допуснат преподаващите тук магьосници да станат прекалено тесногръди. Освен това трябва да прекарам известно време с Доминик и другите ишапийци, които останаха около принца. Само да взема Шо Пи, и ще отидем заедно.
Той излезе, а Калари каза:
— Пъг, един въпрос.
— Да?
— След като дойдох в Звезден пристан от името на императора, успях донякъде да сглобя картината на това, което става тук. Любопитен съм защо ти, лично, не дойде в Конгрегацията и не потърси нашата помощ в справянето със заплахата от страна на тази Изумрудена кралица. — Той сниши глас. — Не съм съвсем сигурен какво точно се е разиграло тук, но оставам със силното впечатление, че залогът е бил много по-голям, отколкото биха могли да разберат повечето хора.
Миранда и Пъг се спогледаха и Пъг отвърна:
— Да. Но не мога да споделям подробности. Колкото до това защо не потърсих цуранска помощ, нашите отношения с империята съвсем не са същите след Макала.
— Аха… — каза Калари и кимна разбиращо. Като цурански Велик, Макала беше дошъл в двора на принца на Крондор преди години, привидно за да действа като посредник между Конгрегацията на Келеуан и принца, но всъщност се оказа самоназначил се шпионин, решен да разкрие тайната за това, което в действителност се беше случило в Сетанон в края на Войната на разлома.
Действията му бяха мотивирани от лоялността му към империята и от страха от някакъв заговор на Кралството или от някакво изключително мощно оръжие, и действително беше разкрил тайната за Камъка на живота. С помощта на случайни агенти, наети от него около Сетанон, се бе превърнал в част от заговор, включващ Братството на Тъмната пътека. Само намесата на един ренегат, моределски главатар, бе предотвратила по-сериозната катастрофа.
Макала и четирима от съратниците му от цуранския свят бяха омагьосали големия дракон-оракул, обитаващ под град Сетанон, и бяха на ръба да отключат Камъка на живота, когато пристигнаха Пъг и спътниците му. Тази тайна беше умряла заедно с Макала и четиримата му съзаклятници, дълбоко в пещерната зала под града. Неговата измяна спрямо оказаното му доверие беше обтегнала отношенията между Кралството и империята в продължение на цяло десетилетие. Само някои членове на Конгрегацията на Келеуан и неколцина доверени съветници на принца на Крондор знаеха за инцидента; той послужи като предупреждение и за двете страни на разлома. Оттогава всички дела между империята Цурануани и Островното кралство се водеха по най-формалния и предпазлив начин. Неведнъж се предлагаше разломите между двата свята да бъдат затворени окончателно, но търговията между тях все пак продължи. Сега обаче тя беше ограничена само до разлома на Звезден пристан.
— И все пак — каза Калари — се оказа разумно да потърсиш помощта ни в онази демонстрация на сила, която подготвихме за кешийците.
Пъг поклати глава и сви рамене.
— Това беше идея на Накор.
— Той е най-необикновеният тип, когото съм срещал.
Пъг се съгласи.
— Какво ще кажеш на Патрик? — попита Миранда.
Пъг отвърна с тежка въздишка.
— Много неща, но нито едно няма да му хареса.
Принц Патрик изглеждаше готов да избухне. Обикновено бледото му лице беше почервеняло.
— Автономен? — изрева той. — И какво точно би трябвало да означава това?
Пъг въздъхна. За разлика от своя предшественик принц Арута, Патрик не виждаше нещата в перспектива. Пъг си напомни, че в много отношения принцът все още си беше младеж и за разлика от принц Арута, комуто водачеството беше поверено поради заслуги, младеж все още незакален във врящия казан на войната. Докато разрушаваха града му, Патрик беше опазен на Изток по настояване на краля. Пъг подозираше, че голяма част от мрачното настроение на Патрик се дължи на чувството му за безсилие и на неспособността му да се противопостави на бащините заповеди.
— Магьосниците в Звезден пристан настояват… — почна Пъг.
— Настояват! — изрева Патрик. — Смеят да настояват?! — Стана от трона, служил доскоро за символ на властта на барона на Даркмоор, слезе от подиума и застана точно пред Пъг. — Аз да ти кажа на теб за какво настоява техният крал. Той настоява за тяхната безпрекословна вярност и подчинение…
Пъг погледна към внук си, херцог Арута, който поклати глава, за да му покаже, че е безполезно човек да говори на принца, когато е разгневен. Но на Пъг му беше все тая. Беше три пъти по-възрастен от принца, беше видял повече от всички хора на този свят и освен това беше уморен.