Републиката на крадците [bg]

— Благодаря ти — каза Локи, докато сваляше перуката и очилата си. — Имаме сериозна пробойна в сигурността. Ловарис знаеше, че идвам.

— Проклятие — каза Джийн. — Искаш ли все пак да разхвърлям онези бабички, които Сабета е качила на покрива ни?

— Богове, те са безобидни. Там са само за да ни дразнят. Проблемът ни е някой при Джостен. Ловарис разполагаше с всички подробности на плана и предложението ми — неща, които споменавах само пред шепа хора насаме, и то през последните няколко дни. На частния балкон на Дълбоки корени има ли някакво място, откъдето може да се подслушва?

— Прекарал съм часове в изследване на всички мази, на всички дупки — отговори Джийн. — Няма нищо достатъчно близо, отгоре или отдолу. А и шумът от мястото… Не, залагам живота си. Ще приема, че е… магия.

— Тогава отивам да преследвам къртицата — каза Локи. — А тъй като първият ми подход улучи право в самодоволството на дебелото копеле, трябва ти да посетиш Ловарис и да опиташ втория.

— Втория подход, добре! — Джийн стана от пейката. — Сигурен ли си, че бюджетът ни ще понесе удара?

— Ще ни докара до просешка тояга и ще трябва да изхарчим и няколко хиляди от извънредните, както и даренията от вадранските бежанци — каза Локи. — Но на този етап вече няма за какво толкова да харчим като цяло, нали?

— Така да бъде — каза Джийн. — Ако клъвне, още тази вечер започвам да посещавам бижутерите. Избрал съм някои по-дискретни.

— Хубаво. Бих казал основно диаманти и изумруди, но имаш остър поглед. Вярвай на преценката си.

— Ще ни трябва лодка — каза Джийн.

— Вече мисля по въпроса! — Локи почука по челото си. — Но нека първо свършим първото, второто, третото и четвъртото, преди да започнем да гоним петото и шестото, а?

— Боговете да те пазят! — каза Джийн. — Не се спъвай в краката си на път за вкъщи. Какво ще правиш относно къртицата?

— Е, след като някой, на когото вярваме, съобщава за тайните ми инструкции на Сабета — каза Локи, — предполагам, че може да дам малко тайни инструкции на хората, на които имаме доверие.