Републиката на крадците [bg]

6.

Три дни по-късно слаб и размъкнат мъж в опръскана с боя туника излезе от мъгливите градини на Мара Картани, където висящи фенери се клатеха в дъжда, а статуи на Теринския трон в порутени беседки бавно отстъпваха на стихиите.

Имението на Предвидливост Ловарис, Съветник от партията Черен ирис и представител на район Бурсади, опираше в източния край на вековния парк. Размъкнатият мъж почука на входа за простолюдието и беше пуснат от тъмнокожо женище с посивяла коса, но с опасно лека походка. Палката от вещерско дърво, поклащаща се на колана на жената, изглежда, бе имала достатъчно запознанства с черепи.

Жената поведе мъжа, от когото капеше вода, през богато украсените коридори на къщата, докато не стигнаха до малка стая с висок таван, в която жълтата светлина падаше като благословия. Осветлението нямаше нищо общо с естествената светлина, разбира се, а беше постигнато с арка от алхимични лампи, разположени над стъклопис, изографисан с обичайните символи на Дванайсетте.

Жената опря слабичкия мъж в стената на стаята и за секунда той се усъмни, че има предателство. След това силните ѝ, умели ръце започнаха да се спускат по него по познатия начин. Претърсването за оръжие беше пълно, но жената явно не беше запозната със стария каморски трик за малката кама без дръжка, висяща на верижка, стигаща отзад до кръста.

Локи не си правеше илюзии да разбива врати и да оставя море от мъртви врагове зад себе си, ако възникнат усложнения, но да разполагаш дори и с малък арсенал, беше успокояващо.

— Не е въоръжен — каза жената, усмихвайки се за първи път. — Не че щеше да представлява опасност, ако беше.

В стаята влезе теринец на средна възраст с грубо розово лице. Размени мястото си с жената, все едно бяха актьори на сцена, а тя затвори вратата зад себе си.

— Можеш да махнеш тази глупост от главата си — каза мъжът. — Поне предполагам, че е глупост, ако си този, за когото се представяш.

Локи свали подгизналата перука с черни къдрици и декоративни оптикали със стъкла като дъна на алхимични буркани. Сложи ги на единствената маса в стаята, на която имаше само един стол, от страната на Ловарис.

— Себастиан Лазари — каза Ловарис, седна и леко изсумтя. — Лашейнско дете чудо без реална история в Лашейн. Доктор без акредитация. Адвокат без кантора или бивши клиенти.

— Оставянето на следи не отговаря на обичайните ми стандарти — рече Локи. — Нищо не губя, като го споделям, защото не свърших сам работата.