Републиката на крадците [bg]

— Виж, мастер Лазари, ето ги последните доклади — каза Никорос, опипвайки непохватно чантата си, докато Локи го тикаше към тих ъгъл. — Снощи имахме влизане с взлом в офиса на Каврил в Понта Корбеса, нищо сериозно, но подозирам, че са се измъкнали с някои конфиденциални протоколи и списъци с гласоподаватели. Делегацията ни до храмовете плати за публично жертвоприношение за всеки един от Дванайсетте. Камшик и сребърен компас за Морганте, копринена плащаница за Аза Гуила, сърце на гълъб за Прева…

— Никорос — каза Локи. — Аз съм вярващ. Знам обичайните жертвоприношения. Просто ми кажи, че е нямало усложнения.

— Е, ами… Дъждът може би намали размера на тълпата, но всичко мина добре. Целият град знае, че сме изпълнили дълга си към боговете и сме помолили за благословията им.

— Ще съм доволен, ако никой не го удари мълния. Сега трябва да ми осигуриш нещо. Тайно място. Колиба, мазе, дупка, каквото и да е, за предпочитане изоставено и неизползвано. Толкова близо до Вел Веспала и до „Знакът на Черен ирис“, колкото позволява сигурността. Знаеш ли такива места?

— Аз… Ами нека помисля. — Никорос разтри очи и замърмори под нос. — На около три пресечки от „Знакът на Черен ирис“ има един затворен заради неплатена ипотека магазин за свещи, който все още си няма нов наемател. Какво трябва да направя с него?

— Само ми осигури мястото и аз ще свърша работата — каза Локи. — Ще повторя каскадата си в кръчмата на врага, ще я напълня с безвреден алхимичен дим, само че този път това ще продължи с часове и ще ги удари в най-неподходящия момент. Аз ще реша кога точно, но искам огненото масло и праховете да са ми подръка. Магазинът за свещи звучи чудесно.

— Както желаеш, разбира се.

— И Никорос — продължи Локи, — това е възможно най-голямата скрита тайна. Не си води записки или протоколи. Нека остане между мен, теб и боговете. Абсолютно никой друг. Разбрано?

— Напълно, мастер Лазари.

— Добре. Хайде, тръгвай по задачи и ми изпрати Декса.

— Мастер Лазари — каза Декса, махайки му с цигарата си, — изглеждаш зает. Не бих казала, че не одобрявам. За какво искаш да ме видиш?

— Това, което ще обсъдим, трябва да остане абсолютно конфиденциално — прошепна Локи, накланяйки се толкова близо, че се потопи във виещия се дим. — Познаваш Исас Мелиа по-добре от всекиго. Имам нужда да ми намериш барака, изба, каквото и да е местенце, където мога да съхраня известно количество…