Републиката на крадците [bg]

— Сурово копеле си, Калас.

— А ти все още предпочиташ жалки тесни бричове. — Джийн се прозя престорено. — Ще взема същите двама заложници като колегата ми. Каня те да обмислиш разликата в размерите ни и пропорционалната сила на захвата.

Вордрата придружи Джийн до вече познатата частна зала за хранене, предупреди го, че може да чака дълго, и затръшна вратата зад него.

Времето минаваше, а Джийн обикаляше тихо, нащрек за евентуална опасност. Прецени, че е минал четвърт час, преди вратата да се отвори отново и Сабета да влезе.

Беше облечена предимно в черно. Черна туника и бричове под тежко черно палто със сребърни копчета и релефни украшения. Косата ѝ беше пусната и разрошена, а белият ѝ шал висеше на дипли около врата ѝ. Обувките ѝ бяха покрити с прясна кал.

Джийн не за първи път усети странното чувство на преместване, когато спомените му за Сабета се преплетоха с жената пред очите му. Все едно гледаше някой призрак на обратно, реалност, която беше по-неосезаема от спомените му отпреди пет години. Той живя тези пет години съвсем постепенно, а за очите му тя ги беше понесла наведнъж и докато изучаваше новите гънки по лицето ѝ, нанесени от времето, почувства лекото потръпване от собствените си години като тежест в сърцето. Колко ли по-стар ѝ изглеждаше?

Пое дълбоко въздух, за да прогони мрачната мисъл. Въпреки че Джийн често се изумяваше от философските идеи, които свободно изпълваха сърцето и главата му, дългите часове обучение за използването на различни оръжия му бяха дали способността да избутва подобни идеи настрани, издигайки преграда между тях и съзнанието си, докато изпълняваше по-наложителните си задължения.

Сабета се опря на вратата, затвори я и скръсти ръце.

— Ако това продължи — каза, — Вордрата може да стане първият човек в историята на света, превърнал се в евнух поради самозащита.

— Честно казано — каза Джийн, — не мога да си представя, че горките неща някога са влизали в употреба.

— Той е предан баща на седем деца.

— Шегуваш се!

— Бях също толкова учудена. Изглежда, че е еднакво отдаден на децата си и на кариерата си на професионален задник. Моля те, всъщност не го наранявай отново.

— Кълна се в Уродливия страж! — каза Джийн. Извади плик от палтото си. — Сега относно това защо дойдох. Ето… Е, не искам да говоря вместо него. Но трябва да знаеш, че му отне няколко нощи, за да го напише. Много изгубен сън и много фалстартове.

— Както беше в началото, предполагам. — Сабета взе плика с ръка, която трепереше точно толкова, колкото Джийн да забележи, след което го пусна в палтото си. — И… значи, това е всичко?

Ако въпросът му бе досадил, Джийн щеше да приеме разговора за приключен, но Сабета изглеждаше тъжна, почти наранена. Прочисти гърлото си и каза: