Републиката на крадците [bg]

— Адове — каза Джийн, — изпратих само половин дузина от нашите. Мислех, че имаме цял ден. Колко гласоподаватели си купиха?

— Източниците ни казват четирийсет — каза Декса. — Цялото ви среднощно галопиране ни спечели шест гласа срещу четирийсет, а разполагаме с шейсетина от северните ни братовчеди, за да ги приберем като ненужни дрехи! Как предлагаш да се отървем от тях?

— Не предлагам.

— Но това е просто…

— Обещахме да им помогнем и да ги приютим в името на партия Дълбоки корени — каза Джийн. — Знаете ли какво ще стане, ако не изпълните подобно обещание? Колко доверие мислите, че ще ни гласуват гражданите на Картейн, ако ни видят как изритваме почитаемите си гости на студа пред очите на целия град?

— Вземам си бележка — въздъхна Декса.

— Ако не можем да ги използваме като гласоподаватели — каза Джийн, — все още можем да вземем парите им в замяна на нашата помощ. И можем да ги използваме, за да си спечелим симпатии. Ще разпространим малко преувеличени слухове как тези хора са били изгонени от домовете си. Избити семейства, изгорени домове, заграбени богатства и така нататък. С Лазари ни бива да сътворяваме истории.

— О, да, абсолютно! — каза Декса и в гласа ѝ вече не се долавяше никакво желание за разправия. — Обзалагам се, че вие в крайна сметка знаете най-добре.

Джийн се намръщи. Внезапната умора трябваше да е вследствие на някакво търкане между условния рефлекс на Декса и естествените ѝ нагласи. Беше време да върне нея и Епиталус в правия път.

— Нямаше да ни наемете, ако не искахте най-добрите в този необичаен бизнес — каза Джийн. — Сега, ако нямате други планове към настоящия момент, бих се възползвал от съветите ви относно ситуацията в града…

Всъщност Джийн не се нуждаеше от нищо подобно, но след няколко минути сладки измислици откри реални въпроси, върху които да ги остави да побърборят, а малко по-късно нареди да донесат кафе, бренди и тютюн, които бяха в изобилие през останалата част от следобеда. Съвсем скоро всички пукнатини във фасадата им бяха запълнени, а Джийн откри, че отново упражнява алкохолно жонгльорство, като гледа умът му да се замъгли.

Локи се появи около третия следобеден час и изглеждаше значително по-далеч от смъртта. Носеше току-що обточено със зелена лента черно палто и с обичайната си липса на стеснителност дъвчеше купчина бисквити и месо, които леко крепеше върху чаша кафе.

— Здравейте, приятели Корени — каза той с пълна уста. — До слуха ми стигнаха най-проклетите новини.

Джийн му подаде документите от Декса и обясни ситуацията колкото се може по-накратко. Локи ядеше ловко и ненаситно, така че тъкмо потапяше последната си бисквита в кафето, когато Джийн приключи с доклада, правейки тайни жестове. Двамата бяха ядосани. Използвах аргументи и пиене. Повече — от последното.

— Уви — каза Локи, — схемата, която подготвихме, беше грандиозна, но можем само да оставим цветя на гроба ѝ и да продължим нататък. През последните дни приятелите ни от Черен ирис, изглежда, са или по-умни от нас, или имат повече късмет. Е, оставете на мен. Трябва да отвърна.