Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
По стълбите изтрополи жена с къса къдрава черна коса. Облечена с палто и пелерина за път и носеща куриерска раничка и кания с нож.
— Господа — каза жената, — съжалявам, че нахълтвам така, но не знаех къде другаде да отида.
— Това е Ава Алейн — съобщи Никорос, докато ставаше. — „Ава“ като „склонна към авантюри“. Тя е една от разрешаващите нашите спорове. Ава, сигурен съм, че знаеш кой е мастер Калас.
Джийн и Алейн си размениха възможно най-кратките поздрави, след което тя продължи.
— Мастер Виа Лупа ни изпрати по работа час преди съмване. Бяхме петима, на коне, на север от Прашния двор. Трябваше да следим за струпване на вадрани по пътя. Да се представим, да отправим предложенията си и да ги насочим към Дълбоки корени, преди още да са влезли в града. — Тя свали кожените си ръкавици и ги удари в крака си. — Планирахме да сме навън до ранния следобед, но малко след изгрев-слънце ни връхлетяха сини плащове, и то много, за които си личеше, че не са жалили конете си. Казаха, че е дошла спешна наредба от Комисията за обществен ред. Никой картейнски гражданин да не се допуска на сто метра северно от пътя поради „променливи условия“. Казаха, че можем да се върнем обратно в града или ескортирани, или арестувани. И така, ето ме тук отново.
— Сигурна ли си, че бяха истински стражи? — попита Джийн.
— Без съмнение — отвърна Алейн. — Носеха документите от Комисията, а и познавам няколко от тях.
— Добре си направила — каза Джийн. — Ако се беше опитала да спориш, най-вероятно сега щеше да се връщаш в града под стража. Закусете с приятелите си и оставете нещата на нас. — Джийн наблюдаваше жената, докато си тръгна, след което се обърна към Никорос. — Комисията за обществен ред?
— Тричленка на Консейла. Избирани с мнозинство от по-голямата институция. Нещо като комитет за управление на полицията.
— Мамка му. Предполагам, че би било глупаво да питам към коя партия е Комисията?
— Така е — съгласи се Никорос. — Съжалявам, сър.
— Просто ще трябва да продължим дипломатическите си усилия в рамките на града — каза Джийн. — Няма драма. Ще изпратя Алейн и екипа ѝ да се присъединят към другите, след като се нахранят. Колкото до теб — в леглото! Не казвай нито дума, просто отивай в покоите си и си лягай или ще те хвърля от тази тераса. И двамата с мастер Лазари се нуждаете от това. През следващите няколко часа аз ще свиря мелодията на този танц.
След като Никорос с благодарност запълзя към почивката си, Джийн прегледа оставените от него документи, отчитайки и развитието, и познатите проблеми. Написа няколко заповеди, предаде ги на куриерите, прие рутинни запитвания и изпи няколко различни вида прясно сварено кафе, докато бледите пръсти на есенното слънце шареха из стаята.
Малко след обед вратите се отвориха с трясък. Проклето суеверие Декса и Първосин Епиталус преминаха през тълпата и се качиха по стълбите, следвани от необичайно голяма група съмишленици. Джийн остави настрани кафето и документите и стана да ги посрещне.
— Ти! — просъска Декса, докато изкачваше последното стъпало, крачейки бързо към Джийн. — Ти и Лазари ни поставихте в позиция на огромно и непоносимо неудобство!
Джийн изпъна рамене, пое дълбоко въздух и разпери ръце обезоръжаващо.
— Виждам, че е станало недоразумение — каза той. — Е, аз съм тук, за да информирам и съчувствам. Всеки, който не е член на Консейла, може да си тръгва.
Някои от придружителите изглеждаха несигурни, но Джийн се усмихна, направи крачка напред и ги изрита, все едно се разправяше с деца. В момента, в който двамата съветници останаха насаме с него на частния балкон, усмивката на Джийн изчезна.
— Никога повече не се обръщайте към мен по този начин — каза той с тих и равен глас, но в него вече не се долавяше и частица учтивост.
— Напротив — отвърна Декса. — Възнамерявам да ти сваля кожата с помощта на вербална сярна киселина. Сега…
— Проклето суеверие Декса — каза Джийн, пристъпвайки така, че да се извиси над нея без капка финес, — ще промените тона. Няма да правите сцени. Няма да обърквате и деморализирате членовете на партията на долния етаж. Няма да удостоявате опонентите ни с удоволствието да чуят за безредие или разногласия тук!
Беше се втренчила в него, но след това, било защото прие неговите доводи или заради магьосническия условен рефлекс, а може би заради малко и от двете, овладя гнева си и кимна неохотно.