![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Имах чувството, че вървим отдавна. Бях изгубила броя и посоката на многобройните ни завои сред извисяващите се канари и гъстата мъртва растителност. Само се надявах, че Мърто е някъде зад нас и ако не ни вижда, поне ни чува. Мъжът, дошъл да ме вземе от хана, циганин на средна възраст и без грам английски, бе отказал категорично да вземе другиго, освен мен и с подчертани жестове посочи първо Мърто, а след това земята, за да покаже, че не бива да мърда оттам.
По това време на годината нощем бързо застудяваше и тежкото ми палто почти не ме предпазваше от ненадейните пориви на леден вятър, които ни посрещаха на откритите пространства. Разкъсвах се между страха си за Джейми, борещ се със студените, влажни нощи без подслон, и вълнението, че отново ще го видя. По гръбнака ми пробяга тръпка, която нямаше нищо общо с времето.
Накрая водачът ми посочи да спра, стисна ме предупредително за рамото и се скри встрани от пътя. Чаках, свила длани под мишниците си. Бях сигурна, че водачът ми - или някой друг, - ще се върне. Най-малкото, не му бях платила. Вятърът шумеше през мъртвите калини, сякаш призрак на сърна притичваше наоколо, още в паника от бягството си от ловеца. Влагата се процеждаше през обувките ми, подплатата от видра се беше скъсала и нямаше как да я поправя.
Водачът ми се появи толкова внезапно, колкото бе изчезнал, и прехапах език, докато сподавях изненаданото си възклицание. Той ми посочи с глава да го последвам и отмести преграда от мъртви клони на елши, за да премина.
Входът на пещерата бе тесен. Фенер гореше на прага и очертаваше високия силует, който се обърна към мен да ме поздрави.
Хвърлих се напред, но още щом го докоснах, осъзнах, че не е Джейми. Разочарованието ме удари като юмрук в стомаха и отстъпих назад, преглъщайки, за да потисна жлъчните сокове, напиращи в гърлото ми.
Стиснах юмруци и ги притиснах в бедрата си, докато се овладях достатъчно, за да проговоря.
- Далеч си от територията си, нали? - рекох с тон, който изненада и мен самата с хладнокръвието си.
Дугал Макензи наблюдаваше вътрешната ми борба с немалко съчувствие на смуглото си лице. Хвана ме за лакътя и ме въведе по-дълбоко в пещерата. В дъното бяха натрупани няколко вързопа, повече отколкото можеше да носи един кон. Значи не беше сам. И каквото и да носеха, предпочитаха да го крият от любопитните погледи на ханджии и коняри.
- Контрабанда? - Кимнах към вързопите. Но след това отговорих на собствения си въпрос. - Или не точно... провизии за принц Чарлс, нали?
Не си направи труда да ми отвърне, а седна на една канара срещу мен и сложи ръце на коленете си.
- Имам новини - каза изведнъж.
Поех си дълбоко дъх и зачаках. Новини - недобри, ако съдех по изражението му. Отново си поех дъх, преглътнах на сухо и кимнах.
- Кажи ми.
- Жив е - каза той и най-голямата от буците в стомаха ми изчезна. Дугал наклони глава на една страна, наблюдавайки ме напрегнато. „Нима чака да види дали ще припадна?“, запитах се смътно. Нямаше значение, нямаше да припадна.
- Заловили са го близо до Килторлити, преди две седмици - продължи Дугал, без да отклонява поглед. - Не бил виновен, просто лош късмет. Срещнал шестима драгуни на завой на пътя и един от тях го познал.
- Невредим ли е? - Гласът ми беше все така спокоен, но ръцете ми започваха да треперят. Пристинах длани към краката си.
Дугал поклати глава.
- Доколкото знам, не. - Направи пауза и рече неохотно: - В затвора Уентуърт е.
- Уентуърт - повторих автоматично. Първоначално той бил една от непревземаемите крепости по границата, построена някъде през петнайсети век и през следващите сто и петдесет години била непрестанно пристроявана. Сега разпростиращата се купчина скали покриваше почти десет декара, обградени от всички страни от дебела метър гранитна стена и часовои. Но дори и гранитът си има порти, помислих си. Вдигнах глава, за да задам въпрос, и видях, че лицето на Дугал изразява неохотата от следващите му думи.
- Какво още? - попитах. Лешниковите очи срещнаха моите без колебание.
- Преди три дни е бил на съд - каза Дугал. - Осъдили са го на обесване.
Ледената буца се върна, и не само тя. Затворих очи.
- Кога? - попитах. Гласът ми звучеше сякаш отдалеч и отново отворих очи, като примигнах няколко пъти, за да фокусирам погледа си на светлината на фенера. Дугал клатеше глава.