За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аз бих желал тези, които четат римските закони, да различават добре тоя вид хипотези от сенатските определения, народните постановления, общите конституции на императорите и всички закони, основани върху природата на нещата, крехкостта на жените, слабостта на непълнолетните и общественото благо.
Глава XVIII
Понятията за еднаквост
Има известни понятия за еднаквост, които обхващат понякога великите умове (защото са докосвали и Карл Велики), но неминуемо поразяват малките. Последните намират в тях някакво съвършенство, което признават, защото е невъзможно да не го открият; еднаква тежест в полицията, еднаква мярка в търговията, еднакви закони в държавата, еднаква религия във всички нейни части. Но винаги ли, без изключение това е уместно? Злото от промяната винаги ли е по-малко от злото на страданието? И величието на гения не се ли състои по-скоро в това, да разбере в кой случай е нужна еднаквост и в кой различие? В Китай китайците биват управлявани по китайски начин, а татарите — по татарски; при все това този народ цени повече от който и да е друг спокойствието. Щом гражданите спазват законите, какво значение има това, за да спазват непременно един еднакъв за всички закон.
Глава XIX
За законодателите
Аристотел е бил ръководен ту от завист към Платон, ту от пристрастие към Александър. Платон се е възмущавал от тиранията на атинския народ. Макиавели се е прекланял пред своя идол — херцог Дьо Валантиноа. Томас Мор69, който говорел повече за това, което е чел, отколкото за онова, което е мислел, е искал всички държави да бъдат управлявани с онази простота, с която са се управлявали гръцките градове. Харингтон не е искал да знае нищо друго освен английската република, докато много други писатели са виждали безпорядък навсякъде, където нямало корона. Законите винаги се сблъскват със страстите и предразсъдъците на законодателите. Понякога те преминават през тях, получавайки само тяхната окраска; но понякога остават при тях, сливат се с тях.
КНИГА ТРИДЕСЕТА
ТЕОРИЯ ЗА ФРАНКСКИТЕ ФЕОДАЛНИ ЗАКОНИ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ УСТАНОВЯВАНЕТО НА МОНАРХИЯТА
Глава I
За феодалните закони
Аз бих сметнал, че ще допусна важен пропуск в това мое съчинение, ако премълча за едно събитие, което стана веднъж в историята и което може би не ще се повтори никога; ако не кажа нещо за законите, които изведнъж се появиха из цяла Европа, макар да не са свързани със законите, познати дотогава; за тия закони, които причиниха безкрайно много зло и добро; които при отстъпване на владения запазваха правата на предишните собственици; които, давайки на много хора различни права върху едно и също нещо и върху едни и същи лица, намалиха тежестта на цялата сеньория; които поставиха различни ограничения в прекомерно големите държави; които създадоха ред, клонящ към анархия, и анархия с тенденция към порядък и хармония.
Това изисква написването на отделно съчинение; но пред вид на характера на настоящата книга аз ще изложа тия закони по-скоро такива, каквито съм ги изтълкувал.
Феодалните закони представляват чудесна картина. Пред нас се извисява старинен дъб; отдалече още окото вижда листата му; приближаваме се и виждаме ствола, но корените му остават скрити; за да ги открием, трябва да издълбаем земята.
Глава II
За изворите на феодалните закони
Народите, покорили Римската империя, са излезли от Германия. Макар малко древни автори да са ни оставили описания на техните нрави, ние разполагаме с две такива описания, чието значение е огромно. Цезар, водейки война с германците, е описал техните нрави; и върху тези нрави той е основал някои от своите начинания. Няколко страници от Цезар на тази тема струват колкото цели томове.
Тацит е написал специално съчинение за нравите на германците. Това съчинение е кратко; но то е съчинение на Тацит, който за всичко пише кратко, защото вижда всичко.
Тези двама автори са в такава хармония с намиращите се у нас кодекси от закони на варварите, че като четем Цезар и Тацит, навсякъде откриваме тия кодекси; а като четем кодексите, навсякъде откриваме Цезар и Тацит.