Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Елейн вдиша дълбоко и го каза:
— Аз те обвързах като Стражник. Ти умираше, а Церителството не можа да помогне и… — Жената я гледаше мълчаливо. Не се мръщеше повече, но погледът й беше смущаващо остър. — Нямаше друг избор, Биргит. Иначе щеше да умреш.
— Стражник — промълви замислено Биргит. — Струва ми се, че съм чувала една-две приказки за жена Стражник, но е било в някой от моите животи толкова отдавна, че повече не помня подробностите.
Дойде време за ново дълбоко вдишване и този път й се наложи да измъква думите си насила.
— Има нещо, което трябва да знаеш. Рано или късно ще го разбереш, а съм решила да не крия неща от хора, които имат право да ги знаят, освен когато е абсолютно необходимо. — Трето вдишване. — Аз не съм Айез Седай. Аз съм само Посветена.
Златокосата жена я загледа много продължително, след което бавно поклати глава.
— Посветена значи. По време на Тролокските войни познавах една Посветена, която обвърза едного. Барашел трябваше да бъде изпитана на следващия ден, за да я издигнат до пълноправна Айез Седай, и беше сигурна, че ще получи шала, но се страхуваше, че някоя жена, изпитана същия ден, може да й го вземе. По време на Тролокските войни Кулата гледаше да издига жени колкото може по-бързо, по необходимост.
— И какво стана? — не се сдържа да попита Елейн. Барашел? Името й прозвуча познато.
Биргит я изгледа с насмешливо съчувствие.
— Излишно е да пояснявам, че след като се разбра, й забраниха да мине изпитанията. Необходимостта не можеше да оправдае такова тежко прегрешение. Принудиха я да прехвърли връзката на друга и за да я научат на търпение, я пратиха в кухните при миячките и чистачките. Чух, че престояла там цели три години, и след като най-после получила шала, Амирлинския трон лично й избрала Стражника, някакъв опърничав грозен мъж Анселан. Видях я няколко години след това и не можах да разбера кой кого командва. А мисля, че и Барашел не беше много сигурна.
— Неприятно — измърмори Елейн. Три години в… Чакай. Барашел и Анселан? Не беше възможно да е същата двойка. В сказанието не се казваше, че Барашел е била Айез Седай. Но тя беше чела две версии и бе чула трета, разказана от Том. И в трите Барашел полагаше неимоверни усилия, за да спечели любовта на Анселан. Две хиляди години можеха да променят една легенда твърде много.
— Да, неприятно — съгласи се Биргит и изведнъж големите й очи грейнаха някак прекалено невинни на бледото лице. — Предполагам, че след като искаш да скриеш тази ужасна тайна, няма да ме яхнеш така здраво, както някои Айез Седай яхат своите Стражници. Няма да ти е от полза да ме принуждаваш да го кажа, само за да се отърва.
Брадичката на Елейн се вдигна инстинктивно.
— Това много ми прилича на заплаха. Не понасям заплахите. Ако смяташ да…
Биргит я хвана за ръката.
— Моля те. Нямах предвид това. Гайдал твърди, че чувството ми за хумор приличало на камък, хвърлен в кръг шоя. — Сянка премина по лицето й при споменаването на Гайдал и изчезна. — Ти спаси живота ми, щерко-наследнице на Андор. Аз ще запазя тайната ти и ще ти служа като Стражник. И ще бъда твоя приятелка, ако ме приемеш.
— Ще се гордея да те имам за приятелка. — Кръг шоя? Трябваше да я попита някой път. Биргит беше поукрепнала, но и тя имаше нужда от отдих, а не от въпроси. — И за Стражник. — Изглежда, наистина се налагаше да избере Зелената Аджа: освен всичко друго, това беше единственият начин да обвърже Ранд със себе си. Сънят все още си стоеше ясен в ума й и тя смяташе да го убеди някак да приеме. — Навярно би могла да… посмекчиш… чувството си за хумор?
— Ще се опитам. — Биргит го каза така, сякаш я бяха подканили да вдигне планина. — Но щом ще бъда твой Стражник, макар и таен, тогава ще съм ти Стражник. Очите ти се затварят. Трябва да поспиш. — Веждите на Елейн се дръпнаха нагоре заедно с брадичката, но Биргит не й даде възможност да възрази. — Освен всичко останало Стражникът е длъжен да казва на своята Айез Седай, когато прецени, че злоупотребява със силите си. И също така да я предупреди, когато сметне, че може да падне в Ямата на ориста. И да опази живота й, за да може тя да направи това, което е длъжна. Ще направя тези неща за теб. Никога вече няма да се боиш, че гърбът ти е незащитен, щом съм близо до теб, Елейн.
Елейн може да не беше спала, но Биргит имаше повече нужда от сън. Елейн загаси лампите и накара жената да се отпусне да заспи, макар и не преди самата Биргит да се увери, че самата тя е сложила възглавница и завивки на пода между двете легла. Имаше и малък спор коя от двете да спи на пода, но Биргит все още беше твърде изтощена, така че за Елейн не беше трудно да я убеди да остане на леглото. Е, всъщност не много трудно. Добре поне че тихото хъркане на Нинив не прекъсна.