Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя самата не заспа веднага, въпреки уверенията си към Биргит. Жената не можеше и носа си да покаже навън от фургона, преди да й намерят нещо за обличане, а беше по-висока от Елейн и Нинив. Елейн седна между двете легла и почна да разшива подгъва на тъмносивата си рокля. На заранта нямаше да им остане много време освен за бързо пробване и подшиване на новия подгъв. Заспа преди да е разшила и половината.
Отново сънува как обвързва Ранд, и то неведнъж. Понякога той коленичеше доброволно, а друг път й се налагаше да го направи също както с Биргит, дори промъквайки се в спалнята му, докато той спеше. Сега Биргит бе станала една от другите жени. На това Елейн не възразяваше чак толкова. За нея, както и за Мин, Егвийн или Авиенда, че даже и Нинив, макар че не можеше да си представи какво ще каже Лан за последното. Но виж, другите… Тя тъкмо бе заповядала на Биргит, облечена в сменящия цветовете си плащ на Стражник, да прати Берелайн и Елайда в кухните за три години, когато изведнъж двете жени започнаха да я бъхтят с юмруци. Събуди се и разбра, че Нинив я гази в усилието си да се добере до Биргит и да види как е. От прозорците струеше сивкава предутринна светлина.
Биргит се събуди и взе да ги уверява, че е по-здрава от всякога и че освен това е гладна като вълк. Елейн не беше сигурна дали Нинив е приключила с пристъпите си на гузна съвест. Не чупеше ръце и не приказваше за това, но докато Елейн умиваше лицето и ръцете си, обяснявайки за менажерията и защо им се налага да се задържат още малко с нея, Нинив припряно белеше и чистеше червени круши и жълти ябълки, режеше сирене и пъхаше всичко това в ръцете на Биргит върху блюдо, с чаша разредено с вода вино с мед и подправки. Ако Биргит позволеше, сигурно щеше да започне да я храни със собствените си ръце. После изми косата на Биргит в отвара от кокоши пипер, докато не стана черна като на Елейн — Елейн изми своята сама, разбира се — подари й най-хубавите си чорапи и риза и изглеждаше разочарована, когато се оказа, че предложеният от Елейн чифт пантофи й приляга по-добре. Настоя да помогне на Биргит да облече сивата коприна, след като косата й бе грижливо подсушена и сплетена отново — налагаше се да се отпусне малко и по ханша и бюста, но това можеше да почака — и дори настоя сама да зашие подгъва, докато смаяният поглед на Елейн не я накара да се отдръпне и да се заеме със собствения си тоалет, мърморейки, че и тя можела да шие не по-зле от всяка друга. Когато поиска.
Когато най-после излязоха навън, златният ръб на слънцето вече се показваше над короните на дърветата на изток. Кръшкач вече чакаше оседлан и Елейн си отбеляза наум, че трябва да заяви, че днес ще язди тя, преди някой от мъжете да заеме седлото. Но и да я изпревареше Том или Джюйлин, нямаше чак толкова да се разочарова. Следобед й предстоеше за пръв път да ходи по въже пред публика. Костюмът, който Лука й беше показвал, леко я изнервяше, но тя поне не мрънкаше като Нинив.
Ето че се появи и самият Лука — крачеше енергично из лагера с веещото се зад него червено наметало, тормозеше всички и подвикваше съвсем ненужни заповеди.
— Лателле, събуди ги тия проклети мечки! Искам да ги видя изправени, да се зъбят, когато влезем в Самара. Кларине, ти този път внимавай с кучетата. Ако някое пак хукне да гони някоя котка по улиците… Бръг, запомни, ти и братята ти ще се премятате точно пред моя фургон. Точно пред него. Това ще бъде тържествена процесия, не надпревара кой ще направи предно и задно кълбо по-бързо. Церандин, ти да държиш глиганоконете под око! Искам хората да зяпнат от удивление, а не да хукнат от ужас!
Той се спря пред фургона им и изгледа сърдито Нинив и нея, почти без да обръща внимание на Биргит.
— Колко мило, че благоволявате да дойдете с нас, госпожо Нана, и вие, милейди Морелин. Тъкмо си мислех, че сте решили да поспите до обед. — Той кимна към Биргит. — Побъбрихте си с гостенка отвъд реката, а? Е, нямаме време за гости. Смятам да тръгваме и към обед да започне представлението.
В началото на тази словесна атака Нинив изглеждаше изненадана, но някъде към второто изречение вече го гледаше не по-малко сърдито. Гузното й суетене около Биргит явно не засягаше поведението й към другите.
— Ще бъдем готови заедно с всички останали и ти много добре го знаеш, Валан Лука. Освен това един или два часа едва ли ще са от голямо значение. Отвъд реката има толкова народ, че и един на сто да дойде на представлението ти, ще се съберат толкова, колкото не си и сънувал. И ако решим да закусим на спокойствие, ще чакаш. Ако ни оставиш, няма да получиш онова, което искаш.