Хроника на птицата с пружина

Веднъж го попитах уж между другото за затворниците, които работеха на железопътната гара. Обясних, че един от тях ми е направил особено впечатление като по-различен, очевидно навремето е заемал висока длъжност. Описах го. Офицерът, който се казваше Николай, отвърна свъсен: «Сигурно е Борис Кожодера. По-добре стой надалеч от него.» Защо, попитах аз. Николай се поколеба дали да ми казва друго, но знаеше, че положението ми позволява да му правя услуги, затова накрая ми разправи без особено желание как Борис Кожодера се е озовал в рудника. «Но не споменавай на никого, че съм ти казал аз — предупреди ме той. — С този тип шега не бива. Сериозно, от най-гадните е. Лично аз не бих го докоснал и с триметров прът.»

Ето какво ми разказа Николай. Истинското име на Борис Кожодера било Борис Громов. Точно както и предполагах, навремето бил майор в НКВД. През 1938 година, когато Чойбалсан превзема властта в Монголия, а след това става министър-председател, пращат Громов военен съветник в Улан Батор. Там той създава по модела на НКВД на Берия монголските тайни служби и се отличава в смазването на контрареволюционните елементи. Правят хайки, залавят всеки, за когото имат и най-малко подозрение, хвърлят го в концентрационен лагер и го изтезават, после го убиват.

Веднага след края на битката при Номинхе, когато далекоизточната криза е преодоляна, Борис е върнат в Москва и получава ново назначение в завзетата от Съветския съюз Източна Полша, където се включва в прочистването на старата полска армия. Точно там си спечелва прозвището Кожодера. Прилага свое си изтезание — заповядва на човек, когото според мълвата си бил довел от Монголия, да дере хората живи. Ясно е от само себе си, че поляците изпитват смъртен ужас от него. Всеки, принуден да гледа такова дране, си признава каквото му кажат. Когато германската армия нахлува внезапно и започва войната на СССР с Германия, Борис е изтеглен от Полша в Москва. Тогава има масови арести по подозрения за сътрудничество на хитлеристкия режим, избиват се хора или се пращат в лагери. И този път Борис блясва със своите изтезания и се прочува като дясната ръка на Берия. Сталин и Берия фабрикуват теорията за вътрешния заговор, за да потулят отговорността, че са проспали нацисткото нахлуване, и да засилят властта си. Жестоките изтезания отнемат живота на мнозина невинни. Мълвяло се, че по онова време Борис и неговият човек са одрали най-малко пет души, и според слуховете той гордо бил окачил кожите им по стените в кабинета си.