Хроника на птицата с пружина

Още от самото начало съветската армия смяташе да праща японците военнопленници, заловени в окупирана Манджурия, в Сибир, където да ги впрегнат да работят тежък физически труд, както след края на сраженията в Европа бяха направили с доста германски войници. Съветският съюз наистина излезе победител, но след проточилата се война икономиката му беше в окаяно състояние, а недостигът на работна ръка си беше проблем навсякъде. Сред най-неотложните задачи бе да се набави работна ръка — мъже военнопленници. За тази цел им трябваха преводачи, а техният брой бе твърде ограничен. Щом разбрали, че поназнайвам руски, ме прехвърлили в болницата в Чита, вместо да ме оставят да умра. Ако не бях измънкал нещо на руски, са щели да ме зарежат да изгния в покрайнините на Хайлар и всичко е щяло да приключи. Съдбата е загадъчно нещо!

После бях подложен на изтощителен разпит и на няколкомесечна идеологическа подготовка, след което бях изпратен преводач в рудник за добив на въглища в Сибир. Ще пропусна подробностите от този период, само ще се спра накратко на идеологическата подготовка. Преди войната, докато бях студент, бях чел доста от забранените марксистки книги, като ги криех от полицията, и симпатизирах донякъде на комунистите, макар че се бях нагледал на какво ли не и не ги приемах безусловно. Покрай работата си в разузнаването познавах много добре кървавата история на потисничеството в Монголия, прилагано от Сталин и неговите марионетки диктаторите. Още от революцията те бяха пращали десетки хиляди ламаистки свещеници, земевладелци и всякакви противници на режима в концентрационни лагери, където са били избивани най-безмилостно. Същото се беше случило и в самия Съветски съюз. Дори и да вярвах в комунистическата идеология, вече не можех да вярвам на хората или системата, наложили тази идеология и принципи в живота. Същото беше отношението ми и към онова, което ние, японците, бяхме извършили в Манджурия. Сигурен съм, дори и не подозирате колко много китайски работници са били избити по време на строежа на тайната база край Хайлар — избити съвсем преднамерено, за да им се затвори устата и да не бъдат издадени плановете на базата.

Освен това бях станал свидетел как по нареждане на руския офицер монголците на негово подчинение бяха одрали жив един човек. Бях хвърлен в монголски кладенец и в онази странна ослепителна светлина бях загубил всякаква жажда за живот. Как човек като мен можеше да вярва в идеологията и политиката?

Като преводач осъществявах връзката между японските военнопленници в рудника и руснаците, които ги държаха там. Не знам как е било в другите концентрационни лагери в Сибир, но в рудника, където работех, всеки ден хората мряха като мухи. Причини не липсваха: недохранване, непосилен труд, срутвания, наводнения, лоши хигиенни условия, заради които избухваха епидемии, зимен студ, от който се пукаха и камъните, надзиратели насилници, жестоко потушаване и на най-малката съпротива. Имаше и случаи, когато самите японци линчуваха свои сънародници. В тези обстоятелства хората изпитваха само омраза, недоверие, страх и отчаяние.