Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Накор поклати глава.
— Виждате ли, Кеш съзнава, че са загубили онова, което Кралството им даде, когато се постараха да се възползват от благоприятното си положение. Знаят, че най-доброто, което могат да получат, е някоя и друга търговска концесия, но никога няма да си върнат каквото им беше отстъпено, за да пазят южния фланг на Кралството. — Изгледа всички. — Те просто се мъчат да измислят начин как публично да признаят, че са били глупави, без да признаят, че са били глупави.
Калари се засмя. Дори обикновено намръщеният Калиед се принуди да се усмихне.
— Значи всичко е въпрос на чест? — попита Пъг.
Накор сви рамене.
— По-скоро въпрос как да се избегне наказанието. Генералите Руфи ибн Саламон и Бешан Солан ще има доста да се обясняват пред императора, когато се върнат в Кеш. Ще трябва да си осигурят наистина добра версия, обясняваща как поради алчността си са загубили онова, което императорът е спечелил благодарение на своята щедрост. Знаете, че те не бяха упълномощени от Кеш да завладеят цялата Долина, нали?
Пъг изгледа Накор с присвити очи.
— И как научи това?
— Обикалям тук-там — отвърна Накор. — Слушам какво се говори. Генералите може и да си държат устите затворени, но войниците приказват. В генералската шатра служат войници, после те приказват пред търговци и лагерни курвета, а търговците и курветата приказват с фургонджии, и много скоро всички научават какви ги върши генералът. Разберете: Кеш не иска война, дори Кралството да е слабо. Те така и не успяха напълно да усмирят южните държави под Огърлицата на Кеш. Кешийската Конфедерация ще се надигне отново при първия повод и вашият крал знае това. Следователно империята не иска война, и Кралството също не иска нова война — заети са с тази, която водят в момента — и всички ние си седим тука, докато резултатът е отдавна известен.
— Освен едно — каза Пъг.
Накор кимна и каза:
— Звезден пристан.
— Но този въпрос е решен — каза Калиед.
Пъг сви рамене.
— Знам. Аз казах на Накор да сключи каквато сделка се наложи, за да ви накара да помогнете за спасяването на Кралството; заплахата, че ще действате срещу Кеш, ако нападнат, наклони везните в наша полза. Но все още ми предстои да обяснявам на краля как така съм отстъпил едно от неговите херцогства.
— Вечерям с членовете на съвета — каза Калиед. — След като Робърт Д’Лийс избра да продължи да служи в Даркмоор на принца, трябва да му изберем заместник в съвета. — Той се надигна и добави: — Но не забравяй, Пъг, въпреки твоята легендарна мощ и нашето огромно уважение заради това, което основа, Звезден пристан вече не е твое лично владение. Разполагаме с клетвата на Накор, че ще зачетеш споразумението, което сключихме, за да получи Кралството помощта ни. Сега там управлява съветът, и не от твое име, докато ти си някъде другаде, но от името на всички, които пребивават там. Твоят глас тежи толкова, колкото и гласът на всеки друг член на Академията.
Пъг помълча, после каза:
— Добре. Ще зачета тази клетва и ще се постарая Кралството да признае вашата автономия.
— Автономия? — възкликна Калиед. — Ние предпочитаме да мислим за независимост.
Накор махна небрежно.
— Не ставайте глупави. Пъг може да убеди краля да позволи да се самоуправлявате, но не очаквайте да накара краля да приеме искането ви за независима цялост, разположена в границите на Кралството. Освен това, докато вие защитавате Кралството от Кеш, Кралството също ви защитава от Кеш. Допускаш ли поне за миг, че императорът също ще е толкова щедър?
Дълго време Калиед не каза нищо, след което отвърна:
— Добре. Ще представя това на съвета и съм сигурен, че те ще предпочетат да не бъдат „глупави“ по този въпрос. — Изгледа Накор сърдито, кимна на останалите в стаята и излезе.
Калари се обърна към Накор и каза:
— Стигам до извода, че предишните ви коментари по дипломацията засягат по-скоро теоретичната сфера, отколкото практиката.
Миранда се засмя. Пъг също.
— Е, все пак има доста да обяснявам на принца и мисля, че той няма да се примири. Подозирам, че Патрик ще е още по-малко очарован от идеята за автономен Звезден пристан в неговите граници, отколкото Калиед.
— Отиваме в Даркмоор, така ли? — попита Миранда.