Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

На свой ред Адиту беше особено очарована от детето, което носеше Воршева. Малко деца се раждали при Зида'я, особено в такова време, обясняваше тя. Последното се появило преди столетие и сега било пораснало толкова, че не се различавало от възрастните Деца на зората. Адиту изглеждаше заинтересувана и от Лелет, въпреки че момиченцето не й обръщаше повече внимание, отколкото на другите. Но все пак разрешаваше на Адиту да я води на разходка и дори понякога да я носи — нещо, което не се разрешаваше на почти никой друг.

Обикновените граждани на Нови Гадринсет пък бяха едновременно очаровани и ужасени от Адиту. Разказът на Улка — правдивостта му можеше да се оспори — се беше разраснал от многократно преразказване и пристигането на Адиту вече беше станало след блясване на светкавица и в облак дим; Зида'я, продължаваше разказът на момичето, разярена от това, че тя била с нейния избраник, заплашила да превърне Улка в камък. Улка бързо стана героиня на всички млади жени на Сесуад'ра и Адиту, въпреки че повечето от обитателите на хълма я виждаха рядко, стана обект на безбройни слухове и суеверно мърморене.

За свое огорчение, Саймън също продължаваше да бъде обект на клюки и предположения сред малката общност. Джеръмайъс, който често се разтакаваше из пазара край Дома на раздялата, весело разказваше последната странна клюка — драконът, от който Саймън бил откраднал меча, щял да се върне някой ден и Саймън трябвало да го победи; Саймън бил частично сит и Адиту била изпратена да го върне в залите на Справедливите — и така нататък. Саймън слушаше тези измислици, но можеше само да си мълчи. Нищо не можеше да направи — всеки опит да разсее слуховете само убеждаваше жителите на Нови Гадринсет, че той или е мъжествено скромен, или лукаво ги мами. Понякога тези фантасмагории му бяха забавни, но все пак не можеше да не се чувства наблюдаван повече, отколкото му беше приятно, и това го принуждаваше да общува само с хора, които познаваше и на които имаше доверие. Това отбягване, разбира се, само наливаше масло в огъня на измислиците.