Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Значи те вече са отишли в Хернистир? — Джосуа говореше внимателно. — Това наистина е неочаквана новина.

— Не изглеждаш доволен — заяви Адиту.

— Ние се надявахме на помощта на ситите — макар че не я очаквахме със сигурност, нито смятахме, че я заслужаваме. — Той направи гримаса. — Знам, че нямате никаква причина да обичате баща ми и следователно никаква причина да обичате мен или моя народ. Но се радвам да науча, че хернистирците ще чуят роговете на ситите. Аз самият исках да направя повече за хората на Лут.

Адиту вдигна ръце над главата си — жест, който изглеждаше странно детски, съвсем неуместен за сериозността на разговора.

— Ние също. Но отдавна се бяхме отстранили от делата на всички смъртни, дори на хернистирците. Можехме и да си останем така, дори с цената на честта — каза тя с нехайна откровеност, — но събитията ни принудиха да признаем, че хернистирската война е и наша.

— Тя обърна лъчистите си очи към принца. — Както и ваша, разбира се. И затова когато Хернистир се освободи, ще се понесем към Наглимунд.

— Щом казваш. — Джосуа се огледа, сякаш за да се увери, че и другите са чули същото, което и той. — Но не каза защо.

— По много причини. Защото войната е твърде близо до нашата гора и нашите земи. Защото Хикеда'я не бива да стъпват на юг от Накига. И поради още тревоги, които не ми е разрешено да обяснявам.

— Но ако слуховете са верни — каза Джосуа, — норните вече са в Хейхолт.

Адиту наведе глава на една страна.

— Някои са там несъмнено за да подкрепят пазарлъка на твоя брат с Инелуки. Но, принц Джосуа, би трябвало да разбереш, че има разлика между норните и техния истински господар точно както има разлика между твоя замък и този на брат ти. Инелуки и неговите Кървави ръце не могат да отидат в Асу'а, която вие наричате Хейхолт. Така че Зида'я трябва да се погрижат те също така да не могат да направят свой дом в Наглимунд или където и да било другаде на юг от Замръзналото блато.

— Защо не може Ине… Защо той не може да отиде в Хейхолт? — попита Саймън.

— Това е ирония на съдбата, но трябва да благодарите за това на узурпатора Фингил и другите смъртни крале, които са владели Асу'а — каза Адиту. — Когато видели какво направил Инелуки в последните мигове на живота си, те били ужасени. Не можели да си представят, че някой, дори ситите, може да притежава такава мощ. Така че безброй молитви и магии — ако има разлика между тях — били изречени над всяка педя от онова, което било останало от нашия дом, преди смъртните да го направят свой. Когато бил построен отново, това се повтаряло пак и пак, докато Асу'а не бил така обвит в покровителства, че Инелуки не може да отиде там до края на Времето, след което това вече няма да има значение. — Лицето й се изопна. — Но той е все още невъобразимо силен. Той може да изпрати живите си любимци и те ще му помагат да командва брат ти и чрез него — цялото човечество.