Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— Да спя? Не, Снежнокъдри, тази нощ ще се разхождам. Имам много да мисля. Във всеки случай, не съм виждала луната от изпотрошените камъни на Сесуад'ра почти цял век. — Тя посегна и стисна ръката му. — Спи добре. Сутринта ще отидем при Джосуа. — Тя се обърна и се отдалечи, тихо като роса. След малко беше само стройна сянка, изчезваща по тревистия склон.
Саймън разтри лицето си с ръце. Трябваше да мисли за толкова много неща. Що за нощ беше това! Той се прозина и тръгна към палатките на Нови Гадринсет.
— Странно нещо се случи, Джосуа.
Гелое стоеше на входа на палатката, изглеждаше необичайно колеблива.
— Заповядай, влез. — Принцът се обърна към Воршева, която седеше в леглото под планина одеяла. — Или може би ще предпочетеш да отидем другаде? — попита той жена си.
Воршева поклати глава.
— Днес не се чувствам добре, но щом трябва да лежа тук цяла сутрин, поне ще има кой да ми прави компания.
— Но може би новините на валада Гелое ще те разстроят? — попита принцът неспокойно и погледна мъдрата жена. — Може ли тя да ги чуе?
Усмивката на Гелое беше язвителна.
— Една жена с бебе в корема не е като някой умиращ от старост, принц Джосуа. Жените са силни — да се износи дете е тежка работа. Освен това тези новини няма да изплашат никого… дори теб. — Тя смекчи изражението си, за да му даде да разбере, че се шегува.
Джосуа кимна.
— Е, заслужих си го. — Усмивката му беше едва доловима. — Що за странни неща са станали? Влез, моля!
Гелое смъкна капещото си наметало и го пусна до вратата. Лек дъжд беше завалял скоро след разсъмване и трополеше по покрива на палатката вече повече от час. Гелое прокара ръка по мократа си подстригана коса, после седна на едно от столчетата, които Фреозел беше измайсторил за резиденцията на принца.
— Току-що получих съобщение.
— От кого?
— Не знам. Дойде при мен с една от птиците на Диниван, но почеркът не е неговият. — Тя бръкна под дрехата си и измъкна мокро писукащо птиче; черното му оченце блещукаше между пръстите й. — Ето какво донесе. — Тя вдигна малко рулце намаслена тъкан, разви го, извади навития в него пергамент и го разгъна. Птицата като че ли се укроти.
— „Принц Джосуа — прочете тя. — Някои признаци ми говорят, че за теб ще е благоприятно да започнеш да мислиш за Набан. Някои усти прошепнаха в ушите ми, че там можеш да намериш по-голяма подкрепа, отколкото очакваш. Сините рибарчета започнаха да вземат твърде много от улова на лодкарите. Пратеник ще дойде до две седмици и ще ти донесе думи, които ще ти говорят по-ясно, отколкото може тази къса бележка. Не прави нищо, докато той не дойде, в името на собствената ти съдба“.
Гелое свърши с четенето и изгледа принца; жълтите й очи бяха внимателни.
— Подписано е само със старинна набанска руна, която означава „приятел“. Някой, който или е член на Лигата на свитъка, или е със съответстващо й образование, е написал това. Може би е искал да повярваме, че го е написал член на Лигата.
Джосуа стисна нежно ръката на Воршева и се изправи.
— Може ли да го видя? — Гелое му даде бележката и той внимателно я изучава известно време, после й я върна. — И аз не познавам почерка. — Направи няколко крачки към другата стена на палатката, после се обърна и закрачи обратно към вратата. — Авторът очевидно подсказва, че в Набан е неспокойно, че родът Бенидривайн вече не е така обичан, както някога — нищо чудно с Бенигарис на седлото и Несаланта, която дърпа юздите. Но какво иска това лице от мен? Казваш, че това е дошло с птица на Диниван?
— Да. И това ме тревожи най-много. — Гелое понечи да каже още нещо, но откъм вратата се разнесе предупреждаваща кашлица. Там стоеше отец Странгиард, рядката му червена коса беше залепнала по черепа му от дъжда.
— Моите извинения, принц Джосуа. — Той видя Воршева и се изчерви. — Лейди Воршева! Боже! Надявам се, че ще ми простите моето… нахлуване без покана.
— Влизай, Странгиард. — Принцът го помами, както се примамва плашлива котка. Зад него Воршева се усмихна, за да покаже, че няма нищо против.
— Аз го помолих да дойде, Джосуа — каза Гелое. — След като птицата е на Диниван — е, ясно ти е, струва ми се.
— Разбира се. — Той посочи на архиваря един от празните столове. — Сега ми кажи за птиците. Спомням си какво ми разказа за самия Диниван — макар че все още не мога да повярвам, че секретарят на лектора може да бъде част от тази компания.
Гелое се обади малко нетърпеливо:
— Лигата на свитъка е нещо, към което мнозина биха се гордели да бъдат съпричастни, и лекторът никога не би се тревожил от нещо, което той би направил от негово име. — Тя сведе клепки, сякаш някаква нова мисъл мина през ума й. — Но лекторът е мъртъв, ако слуховете, които стигнаха до нас, са верни. Някои казват, че са го убили поклонниците на Краля на бурите.