Диамантен меч, дървен меч [bg]

Страшно оръжие бяха Изкривяващите Кристали! Далеч по-сляпо и безпощадно от засилен към плътта обикновен меч! Опитен воин пак имаше възможност да промени посоката на удара, ако не и съвсем да спре ръката си... Но заклинание, бликнало от жезъл с Изкривяващ кристал, бе по-неизбежно и от пусната стрела!

Фесис се затъркаля наляво-надясно, през едното рамо, през другото, обърквайки прицела на врага. С едно око зърна насочените жезли, зловещото зелено сияние на кристалите, усети клокочещата ярост на Изкривяващите амулети, на които след дълги векове бездействие бе дадена воля да унищожават. Младежът освободи скобата на десния самострел, но железният дротик изгоря в полет - маговете знаеха с какво е въоръжен противникът им.

Фесис изкрещя от гняв и безсилие.

"Бягай! - викна на себе си. - Бягай, глупако!"

Скок - като никога рязък, втурване - като никога стремително. През живота си не бе толкова бърз както сега, дори от Гибелния порой се спасяваше не на предела на силите си!

Тичаше с дълги подскоци, помагайки си с простички заклинания, които му позволяваха да променя посоката на движението си във въздуха. Тялото послушно се издигаше над паважа, състезаваше се с всяка частичка време, през която огнените стрели хищно търсеха плътта му. Дрехите почнаха да тлеят, но Фесис не забеляза изгарянията. Държеше меч в дясната ръка, в лявата стискаше кинжала си...

"Стоп! Как можах да забравя?!"

Засмя се, въпреки че отстрани сигурно е изглеждало като обречено хъркане. Запокити кинжала наслука, без да разчита, че ще уцели когото и да е - трябваше му половин секунда преднина, не повече. Острите ръбове на изтръгнатия от пазвата амулет разраниха дланта му.

Маговете удариха едновременно с преследвания. Силата на Изкривяващите талисмани се кръстоса с чародейството на кристала от Долината. Беше го изработил сам, беше първият му амулет, за който Клара Хюмел само поклати глава и дълго не се осмели да докосне изящната дреболийка, а после предпазливо я повдигна над масата с бижутерски клещички... Фесис щеше да се пръсне от гордост, докато наблюдаваше лицето й...

"Това иска кръв... - изрече тя след продължително мълчание. -Момченце, ти даваш ли си сметка какви потоци може да освободи кръвта на маг от Долината? С тези заклинания избягвам да се занимавам даже аз... само архимаг Игнациус е достатъчно вещ... -Тя го погледна строго. - Скрий някъде това, Керли!"

"Не ме наричай Керли!" - възмути се той тогава като наперено и гордо хлапе.

"Млък! Скрий това в най-дълбокото хранилище веднага! Или ми го дай, така ще е най-добре..."

"Направих амулета в памет на мама и татко - заинати се Кер,свил се като вълче.

Няма да ти го дам. Вземи го насила, ако ти стиска, Клара!"

"Бих те цапнала през устата, но да речем че се отказвам за сметка на хвалбите, които заслужаваш за... изделието си. Добре... Вълшебницата остави златистото кристалче, обърна се и си тръгна. Вече пред самата врата промълви, сякаш споделяше с бронзовата брава или прага: - Какво щастие, че нямам деца! Сигурно бих ги пречукала!"