Политичестки ред и политически упадък [bg]

Впрочем влиятелните групи, както и плуралистичната гледна точка, разглеждаща обществения интерес просто като съвкупност от отделни частни интереси, пораждат и друг проблем: те подкопават възможността за дискусия и игнорират способите, с чиято помощ индивидуалните предпочитания биват оформени чрез диалог и общуване. В класическата атинска демокрация, както и на заседанията на общините в Нова Англия, от които се възхищава Токвил, гражданите пряко обсъждат помежду си общите интереси на тяхната общност. Лесно е да бъде идеализирана подобна демокрация в малки мащаби и да се омаловажат реалните различия в големите общества. Но всеки организатор на фокусни групи ще ви каже, че гледната точка на участници в тях по вълнуващи ги теми като имиграцията, абортите и наркотиците се променя след трийсетминутна дискусия с други участници с различни възгледи, при условие че те са достатъчно информирани и дискусията се води в рамките на вежливостта и коректността. Малцина поддръжници на една – единствена кауза ще продължат да настояват, че тя превъзхожда всичко друго, ако се запознаят с интересите и потребностите на останалите. Следователно един от проблемите на плуралистичната теория е допускането, че интересите са постоянни и ролята на законодателите е само да бъдат тяхна трансмисия, вместо да отстояват собствените си възгледи, които могат да бъдат моделирани чрез обсъждане.

Общоизвестен е фактът, че днешните американски конгресмени не водят дискусии. „Дебатите“ в Конгреса се свеждат до излагането на поредица от тези, предназначени не за колегите, а за аудиторията от активисти, които са нащрек да накажат конгресмена, дръзнал да се отклони от техния дневен ред и интереси в резултат на дискусиите и получената допълнителна информация.