За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Някои френски юрисконсулти казват, че когато кралят завоюва някоя страна, църквите минават под закона за регалиите, понеже кралската корона имала кръгла форма. Тук аз няма да споря за правата на краля, както и за това, дали в случая изискванията на гражданския или църковния закон трябва да отстъпят на политическия закон; ще кажа само, че едни толкова почтени права трябва да бъдат защищавани чрез сериозни основания. Кой някога е виждал реални права на достойнство да бъдат основани върху знаците на това достойнство?
Давила казва, че Карл IX бил обявен за пълнолетен от Руанския парламент едва когато започнал четиринадесетата си година, защото законите изисквали времето да се пресмята от минута до минута, когато е ставало въпрос за връщане или управление имотите на малолетния, а когато въпросът е бил за придобиване на чест, годината можела да се смята за изпълнена веднага щом тя започнела. Аз нямам намерение да порицавам едно постановление, което явно не е създавало досега никакви трудности; ще кажа само, че основанието, приведено от канцлера Дьо Допитал, не е вярно; не трябва в никакъв случай да се смята, че управлението на народите е само една чест.
Що се отнася до презумпциите, презумпцията на закона е по-добра от презумпцията на човека. Френският закон смята за лъжливи всички документи, подписани от търговеца десет дена преди той да банкрутира; това е презумпция на закона. Римският закон е налагал наказания на мъжа, който задържал жена си в къщи след извършеното от нея прелюбодеяние, освен ако не е ръководен от опасение за изхода на процеса или от пренебрежение към собствения си позор; това е презумпция за човека. Би трябвало съдията да презюмира мотивите в поведението на мъжа и да вземе определени решения въз основа на неясни умозаключения. Когато презумпцията се прави от съдията, присъдите стават произволни; а когато презумпцията прави законът, той дава на съдията едно постоянно правило.
Законът на Платон, както вече казах, е искал наказание за този, който се е самоубил не за да избегне позора, а от малодушие. Това е било порочен закон в смисъл, че е изисквал от съдията заключения за мотивите само въз основа на един случай, когато тия мотиви не е можело да бъдат извлечени чрез признание на виновника.
Както безполезните закони отслабват действието на необходимите закони, така и законите, от които могат да се правят отклонения, отслабват законодателството. Законът трябва да оказва своето действие и не бива да се дспуска той да бъде отклоняван при каквито и да било особени обстоятелства.
Законът на Фалцидий у римляните е изисквал наследникът винаги да получава една четвърт от наследството; друг един закон разрешавал на завещателя да отнеме правото на наследника върху тая четвърт част; това значи да си играеш със законите. Законът на Фалцидий станал безполезен; защото, ако завещателят искал да облагоприятствува своя наследник, последният не е имал нужда от закона на Фалцидий; а ако не е искал, забранявал му да си служи с тоя закон.
Трябва да се внимава законите да не придобиват форма, която да е противна на природата на нещата. В проскрипцията за Оранския принц Филип II обещава на този, който убие принца, или на наследниците на убиеца 25 хиляди екю и благородническо звание; това е дума на крал и служител на бога! Благородническо звание за такова дело! Такова дело, предписано от служителя на бога! Всичко това обърква понятията за чест, нравственост и вяра.
Рядко се случва да се забрани действие, в което няма нищо лошо, само заради представата за съвършеното.
В законите трябва да има чистота. Създадени, за да наказват хорската злоба, самите те трябва да притежават съвършена непорочност. В закона на вестготите има едно смешно положение; то задължава евреите да ядат всяка храна, приготвена от свинско, стига само да не ядат самото свинско месо. Това е било голяма жестокост; вестготите са подчинявали евреите на един закон, който е бил противен на техния; и им оставяли от тоя закон само онова, което е можело да послужи за техен отличителен знак.
Глава XVII
Лош начин за издаване на закони
Римските императори, както и нашите господари, изразявали своята воля чрез декрети и едикти; но — това, което не правят нашите господари — позволявали на съдиите и частните лица да се обръщат към тях с писмени въпроси по повод на жалбите си; отговорите на тези въпроси носели названието «рескрипти». Папските декреталии са били, собствено казано, също такива рескрипти. Очевидно това е един лош вид законодателство; фактите при тях са винаги лошо изложени. «Траян — казва Юлий Капитолин — често е отказвал такива рескрипти, за да не може едно решение или често едно отделно помилване да се разпростре върху всички случаи.» Макрин решил да премахне всички тия рескрипти; той не можел да понася да се разглеждат като закони отговорите на Комод, на Каракала и на всички други изпълнени с невежество императори. Но Юстиниан бил на друго мнение и изпълнил с тях своята компилация.