Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя се наведе и го целуна по съсухрената буза, а той примигна, рунтавите му вежди подскочиха нагоре, но после се усмихна и захапа лулата си.
— Защо не целунеш и мен — каза сухо Джюйлин. — Ранд ал-Тор ще ме изкорми като риба и ще ме хвърли за храна на рибите, ако не те върна при него точно толкова здрава, колкото те остави.
Елейн вдигна брадичка.
— Не искам да оставаш с нас заради Ранд ал-Тор, Джюйлин. — Да му я върне? Виж го ти! — Ще останеш само ако ти искаш. И не те освобождавам — нито теб, Том! — старецът тъкмо се беше ухилил при забележката на хващача на крадци — от обещанието ви да правите това, което ви се каже. — Стреснатият поглед на Том напълно я задоволи. Тя се обърна отново към Джюйлин. — Или ще слушаш мен, както и Нинив, разбира се, с пълното съзнание срещу какви врагове се изправяме, или можеш да си събереш багажа и да пришпориш Кръшкач накъдето си искаш.
Джюйлин изправи гръб, вдървен като колец, тъмното му лице помръкна още повече.
— Никога в живота си не съм изоставял жена в опасност. — Той насочи към нея лулата си като някакво оръжие. — Посмеете ли да ме отпратите, по петите ще ви следвам като вълна откъм кърмата.
Не точно каквото й се искаше, но щеше да свърши работа.
— Е, добре тогава. — Тя се изправи, стиснала сребърната стрела до хълбока си, като запази ледената си самоувереност. Реши, че най-после са разбрали кой командва. — Утрото е близо. — Дали Ранд наистина беше дръзнал да каже на Джюйлин да му я „върне“? Том също щеше да пострада малко и си го заслужаваше заради тази усмивка. — Сега загасвате този огън и лягате да спите. Веднага. Без обяснения, Том. Никак няма да е добре, ако утре сте сънени.
Двамата послушно започнаха да ритат с ботуши пръст върху огъня, но когато тя стигна дървените стъпала на фургона, чу Том да казва:
— Понякога говори също като майка си.
— Тогава имам късмет, че никога не съм я срещал — избоботи в отговор Джюйлин. — Да хвърлим за първия пост?
Том измърмори:
— Съгласен.
За малко щеше да се върне, но вместо това се усмихна. Мъже! Тази мисъл я развесели, но доброто й настроение се изпари, щом влезе вътре.
Нинив седеше на ръба на леглото и очите й вече се затваряха. Краката й все още бяха мръсни.
Елейн прибра стрелата на Биргит в бюфета зад чулените торби със сух грах. За щастие, Нинив дори не я погледна — едва ли видът на сребърната стрела бе точно това, от което имаше нужда сега. Но от какво тогава?
— Нинив, крайно време е да си умиеш краката и да легнеш да поспиш.
Нинив залитна към нея и примигна сънено.
— Краката ли? Какво? Аз трябва да я пазя.
Трябваше да стане стъпка по стъпка.
— Краката ти, Нинив. Мръсни са. Измий ги.
Нинив погледна намръщено калните си крака и кимна. Наля вода в легена — разля повече, отколкото наля — изми си краката и след като ги избърса с кърпата, отново седна на леглото до Биргит.
— Трябва да я пазя. Да не би… Да не би… Тя извика веднъж. За Гайдал.
Елейн я натисна да легне на дюшека.
— Имаш нужда от сън, Нинив. Очите ти се затварят.
— Не се затварят — промърмори Нинив и се помъчи да се изправи. — Трябва да я пазя, Елейн. Длъжна съм.
Сравнени с Нинив, двамата мъже навън изглеждаха разумни и отстъпчиви. А Елейн нямаше как да й намери пиене и… някой красавец — за нещо такова май ставаше въпрос. Оставаше ритникът. Съчувствието и състраданието явно не правеха впечатление.
— Писна ми от това твое цупене и самосъжаление, Нинив — каза тя твърдо. — Лягаш да спиш веднага, а утре само да посмееш да кажеш и една думичка каква окаяна нещастница си била… Ако не можеш да се държиш като разумна жена, каквато си, ще накарам Церандин да ти насини и двете очи заради едното, дето ти го оправих. Дори не си ми благодарила за това. Я лягай веднага!
Нинив ококори очи възмутено — добре поне че не заплака, — но Елейн ги затвори с пръсти. Те лесно се притвориха и въпреки тихото й мърморене, дълбокото и бавно дишане на съня последва бързо.
Елейн я потупа по рамото и се изправи. Надяваше се сънят й да е спокоен, със сънища за Лан, но сега какъвто и да е сън за нея щеше да е по-добър от никакъв. Тя потисна прозявката си и се надвеси над Биргит. Не можеше да прецени дали състоянието й се е подобрило. Нищо повече не можеше да направи, освен да чака и да се надява.