Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Миранда, която също изглеждаше само на двайсет и няколко години, се усмихна на съпруга си.
— Някакъв повод за радост?
— Не — отвърна Пъг и пое халбата с ейл, предложена му от един ученик, играещ ролята на прислуга за представящите интересите на Звезден пристан в преговорите между Кралството и Велики Кеш.
— Трябва да призная — отбеляза Калари, — че тези преговори изглеждат много по-ритуални, отколкото допусках. — Отпи от горещото кафе и кимна одобрително. Беше плешив мъж на средна възраст, все още строен, със стегнато тяло и проницателни сини очи. — Дали се дължи на моята незапознатост с нюансите на кралската реч, на някакъв пропуск в познанията ми за кешийската култура или това наистина беше просто подновяване на старите претенции и искания?
— Не — отвърна Накор. — Схванал си положението съвсем точно.
— Тогава какъв е смисълът? — попита Калари. — Традициите на моята империя включват преговори, но те обикновено се водят между цуранските владетели. Боя се, че вашата представа за дипломация ми е малко непонятна.
Калари беше изпратен от Конгрегацията на магьосниците на Келеуан, за да осигури представянето на интересите на Цурануани в Звезден пристан. Търговията между предишните врагове, Островното кралство и империята Цурануани, ту се усилваше, ту затихваше през годините. От петдесетина години бе в ход сериозна промяна в цуранското общество, след възхода на Дома Акома и неговата изпълнена с новаторски идеи водачка, Владетелката Мейра, Слугата на империята. Синът й Юстин беше управлявал империята въпреки няколкото политически заговора, целящи да върнат империята към по-старите традиции, отхвърлени от Мейра. Многото промени бяха предизвикали сътресения, които в различни моменти ограничаваха търговския обмен между двата свята до крайност, но през последните десетина години беше настъпил стабилен период и империята искаше да се погрижи нищо да не затруднява ценния обмен с Мидкемия.
— Ако си представиш, че ние сме Турил, само че с повече мечове, тогава ще разбереш нуждите, пред които сме изправени — каза Пъг.
Калари кимна. Турил беше единствената държава, оказала съпротива на неговата империя на родния му свят, и империята беше принудена да сключи един предпазлив мир.
— Ами, откакто Слугата на империята премахна толкова привилегии на Конгрегацията, на нас ни се налагаше непрекъснато да се учим на нови неща. Но все пак смятам, че това безсмислено дърдорене около масата за преговори е доста труден процес.
Накор се засмя.
— Напротив, много е лесен. Точно затова го правят дипломатите.
Калари изгледа странния дребосък. Накор беше включен на масата на преговорите от Пъг. Познат като Миламбер в света на цураните, Пъг беше легендарна фигура, човек, внушаващ почти толкова благоговение, колкото самата Господарка Мейра. Единствено този факт бе притъпил донякъде слисването на част от цуранските Велики, когато се разбра, че Накор е включен в тези срещи. Външно погледнато, самозваният „Върховен жрец“ на някакъв си неизвестен още орден не беше нищо повече от един дрипав скитник, е, да речем, най-много ловък фокусник, който се правеше на глупак. И все пак в този странен дребничък човечец имаше нещо, което караше Калари да е предпазлив с прибързаните преценки. Зад несекващия му грубоват хумор се долавяше мощен интелект и всяка фибра от естеството на Калари му подсказваше, че си има работа с човек с огромни магически дарби, предрешен като най-обикновен комарджия и превърнал се наскоро в човек на религията. Можеше колкото си иска да твърди, че силите идват от боговете или че са просто „номера“, както често подхвърляше, но Калари усещаше, че става дума за човек, отстъпващ по чародейска мощ единствено на Пъг.
Калари отхвърли човъркащите го подозрения за Накор. Така или иначе, този исаланец беше забавен и дружелюбен.
— Добре де — каза магьосникът, — тогава ще трябва да ми пообясниш как е най-добре да се продължи с това безсмислено дърдорене.
— Намери си някой друг — отвърна Накор. — За мен е също толкова отегчително, колкото и за теб. — Отпи от ейла. — А освен това вече е решено как ще приключат работите.
— Нима? — каза Пъг. — Ще бъдеш ли така добър да споделиш разсъжденията си?
Накор се ухили, както правеше винаги, когато се канеше да сподели с другите дара на своя остър ум и проницателност.
— Много е просто. Всички можете да се досетите, ако се опитате. — Миранда се усмихна лукаво на съпруга си. Накор продължи: — Кралството беше ранено, но не фатално. Кеш знае това. Имат си шпиони. Знаят, че макар кралят да иска войските му да се върнат в Изтока, това не е заради някакви сериозни неприятности там. Ако Кеш ни създаде неприятности, кралят ще заповяда принцът да задържи войниците. А ако Кеш изчака, докато армиите на Изтока се изтеглят, това дава на Патрик повече време да се подготви и да се справи с всяко кешийско попълзновение.