Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— След като аз ги върна?
— Ама какво, за Бога, искате?
— А вие за какво сте ми?
— А?
— Какво можете да ми предложите и аз да не мога да го получа без вас?
В очите на господин Томпсън се появи друг поглед, сякаш беше приклещен, но все пак той за пръв път погледна право към Голт и каза бавно:
— Без мен няма да можете да излезете от тази стая.
Голт се усмихна.
— Вярно.
— Няма да можете да произведете нищо. Можете да умрете от глад тук.
— Вярно.
— Добре, не виждате ли? — пресилената приветливост се върна в гласа на господин Томпсън, сякаш намекът можеше спокойно да бъде забравен с хумор. — Това, което мога да ви предложа, е вашият живот.
— Това е нещо, което не можете да предлагате, господин Томпсън — меко каза Голт.
Нещо в гласа му накара господин Томпсън да го погледне стреснато, после да побърза да отклони поглед: усмивката на Голт изглеждаше почти дружеска.
— Сега — каза Голт — разбирате ли какво исках да кажа: че една нула не може да държи ипотека върху живота? Аз би трябвало да ви дам подобна власт — а аз няма да го направя. Отстраняването на заплахата не е заплащане, отрицанието на отрицанието не е награда, оттеглянето на въоръжените ви хулигани не е поощрение и предложението да не ме убиете не е ценност.
— Кой… кой е казал нещо за убиване?
— Че кой е говорил за друго? Ако не ме държахте тук под прицел, под смъртна заплаха, нямаше изобщо да имате шанс да говорите с мен. И оръжията ви могат да постигнат само това. Не плащам за отменяне на заплахи. Не откупвам живота си от никого.
— Това не е вярно — ведро каза господин Томпсън. — Ако си счупите крака, бихте платили на доктор да го оправи.
— Не и ако той го е счупил — той се усмихна на мълчанието на Томпсън. — Аз съм практичен човек, господин Томпсън. Не мисля, че е практично да работя с личност, чието единствено препитание е да ми троши костите. Не мисля, че е практично да се поддържа рекетът.
Господин Томпсън погледна замислено, после поклати глава.
— Не мисля, че сте практичен — каза той. — Практичният човек не пренебрегва фактите от реалността. Той не си губи времето с желания нещата да са различни или да се опитва да ги промени. Той приема нещата такива, каквито са. Държим ви. Това е факт. Независимо дали ви харесва, или не, това е факт. Трябва да се съобразите с него.
— Съобразявам се.
— Искам да кажа, че трябва да сътрудничите. Трябва да признаете съществуващата ситуация, да я приемете и да се нагодите към нея.
— Ако имахте отравяне на кръвта, щяхте ли да се нагодите към него, или щяхте да действате, за да го промените?
— О, това е различно! Това е физическо!
— Значи физическите факти могат да се коригират, а вашите капризи — не?
— А?
— Искате да кажете, че физическата природа може да се нагоди към човека, а вашите капризи са над природните закони и хората трябва да се нагаждат към вас?
— Искам да кажа, че предимството е на моя страна.
— И носи пистолет.
— Забравете пистолетите! Аз…
— Не мога да забравя факт от реалността, господин Томпсън. Би било непрактично.
— Добре тогава: аз държа пистолета. Какво ще направите?
— Ще се съобразя. Ще ви се подчиня.
— Какво?
— Ще направя каквото ми наредите.
— Наистина ли?
— Наистина. Буквално. — Той видя как нетърпението по лицето на господин Томпсън бавно се стопи под удивен поглед. — Ще извърша всяко движение, което ми наредите. Ако ми наредите да се преместя в кабинета на икономическия диктатор, ще се преместя. Ако ми наредите да седна на бюро, ще го направя. Ако ми наредите да издам директива, ще издам точно директивата, която ми наредите.
— Но аз не знам какви директиви да се издават!
— Нито пък аз.
Последва дълга пауза.
— Е? — каза Голт. — Какви са вашите заповеди?
— Искам да спасите икономиката на страната!
— Не знам как да я спася.
— Искам да намерите начин!
— Не знам как да го намеря.
— Искам да мислите!
— И как пистолетът ви ще ме накара да мисля, господин Томпсън?
Господин Томпсън го погледна мълчаливо и Голт видя в свитите му устни, в щръкналата брадичка, в стеснените очи израз на млад хулиган, който всеки момент ще произнесе философския довод, изразен с изречението: сега ще ти разбия зъбите. Голт се усмихна, погледна право в него, сякаш чуваше непроизнесените думи и ги подчертаваше. Господин Томпсън отклони очи.