Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Вие говорите.
— Аз… така де… знаете какво искам да кажа.
— Напълно.
— Е?… Така де, какво имате вие да кажете?
— Нищо.
— А?!
— Нищо.
— Стига де!
— Не съм искал да говоря с вас.
— Но… ама чакайте! Ние имаме да обсъждаме много неща!
— Аз нямам.
— Вижте — каза господин Томпсън след кратка пауза, — вие сте човек на действието. Практичен човек. И то какъв! Каквото и друго да не разбирам за вас, в това съм сигурен. Не е ли така?
— Дали съм практичен? Да.
— Е, добре, както и аз. Можем да говорим направо. Можем да сложим картите си на масата. Каквото и да преследвате, предлагам ви сделка.
— Винаги съм отворен за сделка.
— Знаех си! — триумфално извика господин Томпсън и удари с юмрук коляното си. — Казах им, на всичките ония интелектуални теоретици като Уесли!
— Винаги съм отворен за сделка — с всеки, който има ценност, която да ми предложи.
Господин Томпсън не беше сигурен защо се забави за миг, преди да отговори.
— Добре, напиши си чека, брат, напиши си чека!
— Какво имате, което да можете да ми предложите?
— Ами всичко!
— Например?
— Каквото кажете. Не сте ли чу ли късовълновите ни излъчвания за вас?
— Чух ги.
— Казахме, че ще приемем всичките ви условия, каквито и да са. И наистина е така.
— Не чухте ли как казах по радиото, че нямам условия, за които да се пазаря? И наистина е така.
— Ама вижте, не сте ни разбрали правилно! Мислехте, че ще се борим с вас. Но няма. Не сме толкова сковани. Готови сме да приемем идеята ви. Защо не отговорихте на призивите ни и не дойдохте да говорим?
— Че защо да го правя?
— Защото… защото искахме да говорим с вас в името на страната.
— Не признавам правото ви да говорите от името на страната.
— Я слушайте, не съм свикнал да… Е, добре, защо просто не ме изслушате?
— Слушам.
— Страната е в ужасно състояние. Хората умират от глад и се предават, икономиката се разпада, никой не произвежда вече. Не знаем какво да направим по въпроса. Вие знаете. Знаете как да накараме нещата да работят. Добре, готови сме да отстъпим. Искаме да ни кажете какво да правим.
— Казах ви какво да правите.
— Какво?
— Да се разкарате.
— Това е невъзможно! Това е фантастично! Това е немислимо!
— Виждате ли? Казах ви, че няма какво да обсъждаме.
— Ама чакайте! Чакайте! Да не стигаме до крайности! Винаги има средно положение. Не можете да получите всичко. Ние не… хората не са готови за това. Не можете да очаквате да изкараме от релсите държавната машина. Трябва да съхраним системата. Но сме готови да я поправим. Ще променим всичко, което кажете. Не сме твърдоглави, теоретизиращи догматици, гъвкави сме. Ще направим каквото кажете. Ще ви дадем картбланш. Ще ви съдействаме. Ще направим компромис. Ще делим наполовина. Ние ще си запазим политическата сфера и ще ви дадем пълна власт върху икономиката. Ще ви предадем производството на страната, ще ви подарим цялата икономика. Вие ще я управлявате както решите, вие ще издавате заповедите и директивите, и ще имате организираната мощ на държавата на ваше разположение, за да приложите решенията си. Ще ви се подчиним, всички, от мен и надолу. В областта на производството ще правим всичко, което кажете. Вие ще сте… икономическият диктатор на нацията!
Голт избухна в смях. Именно простото веселие на смеха шокира господин Томпсън.
— Какво ви става?
— Значи това е вашата идея за компромис, така ли?
— Какво…? Не ми се смейте така! Май не ме разбрахте. Предлагам ви работата на Уесли Мауч — и няма нищо по-голямо, което някой да може да ви предложи! Ще бъдете свободен да правите каквото решите. Ако не ви харесват наредбите — оттеглете ги. Ако искате по-високи печалби и по-ниски надници — наредете. Ако искате специални привилегии за големите магнати — дайте ги. Ако не харесвате синдикатите — разпуснете ги. Ако искате свободна икономика, наредете на хората да бъдат свободни! Играйте както искате. Но подкарайте нещата. Организирайте страната. Накарайте хората отново да работят. Накарайте ги да произвеждат. Върнете хората си, тези с мозъците. Поведете ни към мирна, научна, промишлена епоха на просперитет.