![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Всички по конете!
— Шефе — рече Нат, — по-добре да вземем още хора.
— Че защо?
Нат пое дълбоко въздух.
— Няма да повярваш… но мисля, че Джейк Лонерган е в града.
Долархайд трепна, сякаш всичко останало в ума му изведнъж се изпари.
— Какво? — прошепна той. — Джейк Лонерган?
Джейк седеше на пода на килията, опрял гръб в стената, и загледан в нищото. Той вдигна глава, когато шерифът и хората му влязоха, но му отне малко повече време да осъзнае, че някой го извика по име — ако това е името му… Той запремигва срещу мъжете. Тагарт приближи и спря пред килията.
Джейк още беше замаян — явно главата му не можеше да се оправи от удара на Ела… или пък бе изпил твърде много уиски на гладно… Или пък всичко това накуп.
Така или иначе в момента седеше в килия, прикован към това, което минаваше за реалност. Шериф Тагарт завъртя ключа на килията му — за миг в Джейк проблесна надежда.
Но угасна рязко, когато видя, че въоръжени шерифски наместници стояха от двете страни на шерифа. Някои изглеждаха нови, но двамина го гледаха яростно иззад пистолетите си — май че и на двамата носовете им бяха счупени. Главата на Лайл беше превързана под шапката му.
Шерифът надзърна в съседната килия, където Пърси Долархайд още лежеше в несвяст на пода.
— Какво е станало с него?
Джак сви рамене.
— Не мога да кажа.
Лайл отключи килията на Пърси — той и още един от помощниците извлякоха младежа и се упътиха към вратата. Тагарт държеше чифт белезници и пристъпваше към Джейк.
— Тези ще ми трябват ли?
Джейк хвърли поглед към наместниците, които го държаха на мушка, но този път стояха на почетна дистанция.
— Не! — каза той и застана пред шерифа.
Достатъчно поразии бе направил за един ден… а и не искаше всичко да приключи като го направят на решето.
Но шерифът или бе разбрал нещо друго от погледа му към наместниците, или схвана въпроса като риторичен, защото направи още крачка напред и му сложи белезниците. Затрудни се с лявата ръка, защото металната гривна не оставяше място за желязото. Погледна Джейк, след това отново гривната и накрая отстъпи назад.
— Какви са обвиненията? — най-сетне се сети да попита Джейк.
Тагарт вдигна обявлението и започна да чете:
— Палеж, нападение, причиняване на безредици, грабеж от засада… Пише, че си обрал дилижанс със злато миналия месец заедно с банда престъпници, сред които Пат Долан и Бул Маккейд, което пък те прави съучастник в техните престъпления…
— Това ли е? — Джейк се отпусна… дори се развесели. Хиляда долара за главата ми само за това? Шерифът му показа обявлението. Той разгледа лицето на него: приличаше на зле препечатана снимка на затворник. Аз ли съм това? Осъзна, че едва си спомня собствения си външен вид… Зачете надписа над снимката „БИЧЪТ НА ТЕРИТОРИИТЕ НЮ МЕКСИКО“. Да бе, да! Устните му се извиха в нещо като усмивка.
— Убийство — добави шерифът. — Някаква проститутка от Котънууд Гроув, в съседната околия, името й е Алис Уилс.
Усмивката на Джейк моментално изчезна. Последните думи на шерифа го стъписаха. Но… това е невъзможно — не може да е истина. Той не би наранил…
Тагарт свали шапката на Джейк от една кука на стената и извади от нея дагеротипа на жената. Вдигна снимката. Любящите, нежни очи срещнаха очите на Джейк… или той срещна неволно тях. Тя се усмихваше като че ли само на него.
— Това тя ли е? — попита Тагарт.
Джейк се взря в снимката, объркан и изпълнен с полуосъзната скръб, както и с необяснима неприязън към въпроса на шерифа.
— Казваш, че съм убил тази жена?
— Ти ми кажи — рече Тагарт и сви рамене.
Джейк сведе глава. И как така съм го сторил? Не знаеше дали е хладнокръвен убиец, или не. Не знаеше какво всъщност представлява и на какво е способен. Сети се за лицето на обявлението — резки, ъгловати черти, с очи на човек, на когото той не би искал да се изпречва на пътя. Мъж, който би убил, задето си казал не каквото трябва, или пък просто ей така. Ако наистина мога да убия жена ей така…
Джейк знаеше само, че ако ще трябва да живее така още дълго, не го интересува дали ще го обесят — независимо дали е виновен, или не — защото не може да понесе дълго това положение.
Шерифът върна снимката в шапката и я подхвърли на Джейк. Той я хвана с окованите си ръце и се обърна към Тагарт: