Смъртта на царете [bg]

— Мислим, че ще е дъщеря — каза Клавдия, когато майката на Юлий зае мястото си от другата страна на родилката.

Аврелия не отговори. Клавдия се запита дали мълчанието й не се дължи на това, че е господарката на къщата, а тя е само робиня, но отхвърли тази мисъл. По време на раждане обноските бяха по-неофициални, а и Тубрук беше казал, че Аврелия изпитва трудности при справянето с дребни неща, които хората приемаха за естествена даденост.

Корнелия извика и акушерката кимна рязко.

— Време е — каза тя и се обърна към Аврелия. — Ще ми помогнеш ли, скъпа?

Не получи отговор и отново зададе въпроса, по-високо. Аврелия като че ли се изтръгна от някаква мъгла.

— Бих искала да помогна — каза тя тихо и акушерката замълча за миг, погледна я, после сви рамене.

— Добре. Но може да трае няколко часа. Ако не можеш, прати някое силно момиче да те замести. Разбра ли?

Аврелия кимна и отново насочи вниманието си към Корнелия — трябваше да й помогнат да се настани на стола. Клавдия също се присъедини, учудена на увереността на акушерката. Разбира се, тя беше освободена, отдавна забравила дните на робството, но в поведението й нямаше и капка почтителност. Клавдия реши да е също така силна като нея.

Столът беше солиден, преди няколко дни го бяха докарали с носилка заедно с акушерката. Двете жени заведоха Корнелия до него и й помогнаха да седне. Тя стисна здраво дръжките и се отпусна с цялата си тежест на тясната извита седалка. Акушерката коленичи пред нея и внимателно разтвори краката й над дълбокия дъговиден изрез в старото дърво.

— Облегни се здраво. — После се обърна към Клавдия. — Дръж стола да не се изметне назад. Ще имам друга работа за тебе, когато излезе главата на бебето, но засега това ти е задачата, разбра ли?

Клавдия зае мястото си и се опря с цялата си тежест на гърба на стола.

— Аврелия? Искам да натискаш корема, когато ти кажа, но не преди това, ясно ли е?

Аврелия постави ръцете си върху издутия корем и зачака търпеливо, с бистър поглед.

— Пак започва — каза Корнелия и се смръщи от болка.

— Така трябва, моето момиче, бебето иска да излезе. Нека набере сила и ще ти кажа кога да напъваш.

Ръцете й продължаваха да втриват зехтин в кожата на Корнелия.

— Малко остана. Готова ли си? Хайде, момиче, напъвай. Аврелия, натисни.

Двете заедно започнаха да натискат и Корнелия изстена. Отново и отново напъваха и отпускаха, докато контракцията премина. Корнелия бе цялата в пот.

— Изкарването на главата е най-трудното — каза акушерката. — Много добре се справяш, момиче. Повечето жени пищят през цялото време. Клавдия, подложи й една кърпа отдолу. Няма да ми благодари, ако задникът й е цял в синини.

Клавдия бързо нагласи една дебела кърпа под Корнелия и каза: