Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Беше опитал да подреди живота си, доколкото бе възможно. Избягваше тежките престъпления, криминалното разследване, наркотиците и обирите. Поемаше по-простите задачи, които се отнасяха до тривиални престъпления, дето се случват на обикновените хорица: влизане с взлом в жилища, отваряне на коли, по-леки случаи на хулиганство, вандализъм. Той самият смяташе, че това му се удава доста добре и обикновено докладваше за броя случаи, който се очакваше от него. Опитваше да се нагоди към средните стойности за хората от бранша.
В понеделник, 12 май, бурята се бе развилняла над полицейския район Вестерурт. Двама неизвестни извършители обрали бронирана кола на летище „Брума“. Застреляли единия охранител и насмалко не убили колегата му. Грабеж, убийство и опит за убийство. Само няколко часа по-късно министърът на правосъдието цъфна във всички новинарски емисии по телевизията. Новият им началник, главен комисар Ана Холт, също не беше за завиждане. Един месец на новата работа и да се случи това.
Първата вълна го отмина. Въпреки че шефът на Криминалния отдел комисар Тойвонен бе прехвърлил огромно количество колеги от други отдели и с други функции, той пощади Алм. В четвъртък сутринта изстреляха и него. Тойвонен нахлу в стаята му с думите да се залавя за работа.
— Някой убил стар пияница на Росундавеген — съобщи Тойвонен. — Такива случаи колегите отмятат още сутринта, но предвид цялата останала простотия, която ни сполетя, съм принуден да назнача Бекстрьом.
— А за мен какво си предвидил? — попита Алм със съзнанието, че темата не търпи дискусии.
— Гледай онова малко тлъсто бедствие да не изпусне гол на празна врата — отвърна Тойвонен и най-спокойно си тръгна.
Така и стана. След застой от над десет години натресоха на Алм разследване на убийство и понеже знаеше кой е Еверт Бекстрьом, той не подскочи от радост.
Всъщност Алм познаваше добре Бекстрьом отпреди. В края на 1980-те двамата бяха работили по разследване на убийства в стария отдел „Насилие“ в Стокхолм. Няколко години по-късно Бекстрьом изведнъж получи назначение в Отдела по убийства на Кралската криминална полиция. Съвършено непонятно. Или някой от ръководството в криминалната бе получил мозъчен кръвоизлив, или бе подкупен от криминалния шеф в Стокхолм. Алм и всички по-оправни колеги се качиха на ферибота за Оланд и празнуваха цяло денонощие. Петнайсет години по-късно отмъщението го бе сполетяло с все сила.
В неволята си говори с Аника Карлсон, която бе както жена, така и поначало разумен човек. Предложи да проучи самоличността на убития, обкръжението и заниманията в часовете преди да умре. Само и само да му позволи да остане в кабинета си, та да не се налага да среща Бекстрьом повече от крайно необходимото.
— Идеята ми звучи отлично — кимна Аника Карлсон. — Впрочем той как е? Чувала съм всички обичайни истории за Бекстрьом, но до тази сутрин не се бях срещала с него. Съвсем за кратко, докато оглеждаше местопрестъплението.
— Ако се беше срещнала с него като хората, щеше да си го спомняш — въздъхна Алм.
— Наистина ли е изперкал, както се говори? Все пак много от онези истории трябва да са легенди.
— По-зле е — отвърна Алм. — По-зле. Всеки път, когато съм включвал новините и съм виждал, че някой колега е бил прострелян, съм се молил на Бог това да е Бекстрьом. Ако така или иначе се налага да бъдем сполетени от нещо толкова неприятно, защо да не започнем от него, пощадявайки всички нормални, приятни колеги? Обаче не помага — поклати глава Алм. — Този тлъст слабоумник е безсмъртен. Сключил е пакт с Велзевул. Ние, останалите, сме се уредили с него заради греховете си, но не проумявам какво толкова трябва да сме сторили, та да го заслужаваме.
— Разбирам накъде биеш — отвърна Аника Карлсон и кимна умислено.
Ще си изкараме забавно, а в най-лошия случай май ще се принудя да го завлека в гаража и да му скърша крилцата, рече си тя.
Алм направо удари кьоравото, издирвайки сведения за жертвата на убийство Карл Даниелсон. В мига, в който слухът за скоропостижната му кончина достигна до познатите на жертвата — а той се бе разпространил като горски пожар, — те започнаха да се обаждат в полицията. Централата на управлението както никога проработи, информация преливаше и още преди да си тръгне за вкъщи след първия ден, той усети, че владее положението.