Warcraft - Нощта на Дракона

Тя едва забележимо се огледа на всички страни.

— Не, целта ми е отвъд това място.

— Отвъд това място е Блатистата земя, пълна с всевъзможни заплахи, ако не и с нещо повече.

— Натам трябва да продължа.

Мъжът сви рамене.

— Нямам причина да Ви спирам. Ако и властите на пристанище Менетил не намерят такава, сама ще решите съдбата си, милейди.

Той отново се поклони и се обърна, за да даде следващите си заповеди. „Стормчайлд“ направи обратен завой и пое към пристанището. Ириди остави очуканата лодка, която беше изпълнила задачата си и повече не й беше нужна, в ръцете на капитан Уиндторн. На брега я посрещнаха няколко джуджета, едното от които имаше особено дълга брада. На гърбовете им висяха добре наточени бойни секири.

— Викат ми Гартин Стоунгайдър34 — представи се брадатото джудже, веднага след нея. Гартин се поклони небрежно, по много различен начин в сравнение с капитана. — Тука ня’а мно’о дренаи. Всъщност ня’а нито един.

— Няма защо да се страхуваш от нея, стар глиган такъв! — провикна се весело Марк, който се приготвяше да отплава със „Стормчайлд“ обратно към доковете.

Джуджето изръмжа на капитана, но в дълбоките му кафяви очи проблесна искра, която показа, че двамата всъщност бяха приятели. После Гартин се обърна към Ириди:

— Както казвах, тука ня’а нито един, лейди. Какво Ви води към пристанище Менетил?

— Само спирам за кратко. Трябва да продължа по-надалеч към целта си.

— И каква е тя, ако мо’а да попитам? Така’а като Вас не бива да ходи в Блатистата земя. Там се въдят същества по-лоши от рапторите.

Тя срещна погледа му.

— Загрижеността Ви е похвална, господарю Гартин Стоунгайдър, но не се тревожете за мен. Отивам там, където ми е отредено да отида.

— Виждал съм други от вида Ви. Вие сте жрица. Общувате с нещо, дет’ му викат нору…

— Наару.

— Т’ва казах — отвърна Гартин с инат. — Няк’во мистично същество или нещо тако’а. — Той сви рамене. — Ние ня’аме причина да Ви задържаме отвъд стените, но последната дума има управителният съвет. Ще тря’а да изчакате до довечера, за да чуете решението му.

Въпреки че призванието й я беше научило на търпение, Ириди се подразни от мисълта, че някой друг трябваше да решава нещо, което тя сама вече беше решила. Тя със сигурност щеше да напусне пристанище Менетил и да продължи по пътя си. И все пак тя се поклони и смирено отвърна:

— Както кажете. Къде мога да намеря храна?

Джуджето се изкикоти, очаквайки въпроса.

— О-о, ще Ви покажа пазара… И ще Ви пра’я компания, докато се вземе решението.

Гартин се издигна в очите на Ириди. Той знаеше, че сама дренаята ще купи повече, отколкото ще е нужно дори за цялото й пътуване. Независимо дали й харесва или не, тя трябваше да остане до вечерта. Но по един или друг начин щеше да отпътува преди зазоряване.

Гартин се оказа по-приятна компания, отколкото Ириди очакваше и с готовност й разясняваше повечето неща, които жрицата видя на пазара. Освен това й разказа за някои от проблемите на града.