За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В Атина е съществувал закон, духът на който според мен никой досега не е разбрал. Той е разрешавал женитба с еднокръвна, но не и с едноутробна сестра. Този обичай води началото си от републиките, които съгласно господствуващия в тях дух не са допускали два участъка земя на една глава, а следователно — и две наследства. Когато някой встъпел в брак със сестра си от страна на бащата, той е можел да получи само едно наследство — от своя баща; но ако той встъпел в брак с едноутробна сестра, тогава можело бащата на тази жена, ако нямал деца от мъжки пол, да й остави наследството си, поради което нейният брат, оженил се за нея, можел да получи две наследства.
И нека не ми възразяват с това, което е казал Филон — че ако в Атина се е разрешавало женитба с еднокръвна, а не с едноутробна сестра, в Лакедемон било обратното — разрешавало се женитба с едноутробна, а не с еднокръвна сестра. Защото аз чета у Страбон, че когато в Лакедемон сестрата се омъжела за брат си, тя получавала като зестра половината от дела на своя брат. Ясно е, че вторият от тези закони е бил създаден, за да предотврати лошите последствия от първия. За да не позволят имуществото на семейството, от което излиза сестрата, да премине в семейството на брата, като зестра на сестрата давали половината от имуществото на брата.
Сенека24, като говори за Силан, който се оженил за сестра си, казва, че в Атина такива бракове са се разрешавали рядко, докато в Александрия това било нещо обикновено. Там, където е управлявала една единствена личност, не е могло да става и въпрос за запазване на имуществото от подялба.
За запазване на земите от раздробяване в демокрациите много полезна роля е играл законът, според който баща с няколко деца е трябвало да избере едно от тях, което да наследи неговото имущество, а останалите деца да даде за осиновяване на други, бездетни хора, та така броят на гражданите да бъде винаги равен на броя на разделените части имот.
Фалеас Халкенодски е измислил начин за установяване на равенство в републики, където такова равенство не е имало. Според него богатите е трябвало да дават зестра на бедните, а самите те да не получават от тях нищо; бедните да получават пари за дъщерите си, но самите те да не дават пари. Но аз не знам нито една република, която би възприела такова правило. То би поставило гражданите в условия, разкриващи такива поразителни различия между тях, че те биха намразили самото равенство, което се цели да бъде установено.
Добре е понякога законите да не се устремяват така пряко към целта, която си поставят.
Макар в демокрацията истинското равенство да е душата на държавата, то така трудно се установява, че прекалената точност в това отношение не винаги е желателна. Достатъчно е да се установи ценз, който да определя и свежда до някаква степен различията; след това специални закони трябва да изгладят, така да се каже, неравенствата, като въведат налози за богатите и облекчения за бедните. Този вид изравняване може да се предлага или приема само от средноимотните; за богатите всяко ограничаване на тяхната сила и чест е оскърбително.
Всяко неравенство в демокрацията трябва да бъде изведено от същността на демокрацията и дори от самия принцип на равенство. Например тук човек може да се опасява, че хора, задължени да поддържат съществуването си с непрекъснат труд, не биха много обеднели поради възлаганите им обществени длъжности или поради това, че не биха пренебрегнали тези длъжности; че занаятчиите биха се възгордели; че многобройните освободени крепостни селяни биха станали по-силни от коренните граждани. В тези случаи равенството между гражданите в демокрацията може да бъде нарушено заради самата демокрация. Обаче това е само привидно нарушение; защото човекът, който се е разорил, заемайки обществена служба, ще се окаже в по-лошо положение в сравнение с останалите граждани; и същият този човек, бидейки по този начин принуден да пренебрегва своите служебни задължения, би могъл да постави другите граждани в положение, по-лошо от своето; и така нататък.
Глава VI
Как законите трябва да поддържат умереност в демокрацията
В добре уредената демокрация не е достатъчно само участъците земя да бъдат равни; те трябва и да не бъдат големи — както при римляните. «На бога не се нрави — е казвал Курий на своите войници — гражданинът да намира за малко земята, достатъчна да изхрани един човек.»