Защото вярваш в любовта

Майкъл се загледа в нощта зад прозореца. Кенет беше напълно прав. Чуждите хора не можеха да разберат един брак и той нямаше право да се меси, дори добронамерено. Бог знаеше, че добрите намерения веднъж вече го бяха отвели в ада.

Но този път беше различно. Или отново беше започнал да развива опасната си склонност към самоизмама? Свети Майкъл тръгва на бой, за да убие грозните дракони.

— Тя е омъжена, Майкъл — проговори тихо Кенет, застанал зад гърба му.

— Да не мислиш, че не си го повтарям всеки миг? — отговори сърдито той и пое дълбоко въздух, преди да се обърне към приятеля си. — Не се бой, няма да я докосна, нито ще се опитам да поискам сметка на съпруга й. Само заради нея желая съпругът й да бъде почтен и честен като Чарлз Моубри.

— Може би тя е от жените, които не могат да устоят пред грешните мъже — установи сухо Кенет. — Нито за миг не ме е накарала да помисля, че съжалява за избора на съпруг.

Майкъл се засмя безрадостно.

— На камината ти виждам ръжен. Готов ли си да ми разбиеш главата в случай, че още не съм разбрал какво ми казваш?

— Бих прибягнал до тази крайна стъпка само в случай, че те видя да преследваш Мелбърн с кръвясали очи. — Кевин седна зад писалището си, потопи перото в мастилницата и нарисува в долния край на писмото мъничък плъх. — И тъй като тъкмо говорим за него — през последните дни Мелбърн беше учудващо любезен с мен.

Майкъл се отпусна в креслото насреща му.

— Вината е моя. Толкова ме ядоса, че му разкрих благородния ти произход. Моля за извинение.

Кенет се намръщи още повече.

— Наистина би трябвало да обуздаваш темперамента си.

— Мислех, че съм се научил да се контролирам, но Колин Мелбърн ме подлудява.

— Добре, но е забавно да се наблюдава как се опитва да заглади минали неучтивости с надеждата, че един ден мога да му бъда полезен. Явно не знае, че само си губи времето.

Тъй като трябваше да отклони мислите си от Катрин и мъжа й, Майкъл попита:

— В разузнаването знаят ли какво възнамерява Бонапарт?

— Дяволът знае. Не ни позволяват да стъпваме на френски земя. Иска ми се някой да обяви война и да действаме по законния ред. А ти носиш ли интересни клюки от главната квартира?

— Херцогът не споделя мисли с подчинените си, но не е нужно да си гений, за да виждаш, че проблемите се трупат от всички страни. — Майкъл смръщи чело. — Прусаците са ужасни. Принц Блюхер е разумен, но повечето от щабните му офицери не се доверяват на британците, затова главната им квартира е на петдесет мили от Брюксел. Армиите почти не общуват помежду си.

— Когато реши да навлезе в Белгия, императорът непременно ще се възползва от тази слабост.

— Точно така. Личното ми мнение е, че Наполеон много скоро ще потегли на север. Събрал е под знамената си достатъчно ветерани и съм почти сигурен, че армията му скоро ще бъде много по-многочислена от тази на Уелингтън, да не говорим, че имат по-богат опит.