![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Харис може да работи заедно с тях.
— Той иска да се откаже от тая работа.
— Защо?
— Твърди, че са го разкрили.
— Как? Извинявай! — Уотлинг бързо се усмихна. — Как така?
— Ами в Болдършо са го изиграли. Вероятно смятат, че е по следите на нещо много по-сериозно.
— Вероятно е така. Къде е той сега?
— Следи ги. По-късно ще се яви да докладва.
Харис обаче не докладва нито по-късно, нито когато и да било. На другата сутрин Джуди и Флеминг откриха трупа му под гюрука на Флеминговата кола.
Джуди повърна, двамата отидоха в полицейския участък, после тялото бе вдигнато и откарано, а когато се върнаха в кабинета, намериха бележка за Флеминг, в която пишеше, че трябва да се яви незабавно в министерството на науката. Докато двете с Кристин чакаха, Уотлинг разпита Джуди и тя се почувствува уплашена и нещастна. Кристин продължи да работи; прекъсна работата си само за да даде на Джуди два аспирина с вида на човек, който раздава милосърдие на другите, независимо дали го заслужават.
Преди да тръгне към министерството, Флеминг целуна Джуди по бузата. Тя му се усмихна едвам.
— Защо ще стоварват всичко на мен? — рече той.
— Не на теб. Стовариха го на мен под формата на предупреждение. — Тя отиде до тоалетната и отново повърна.
Флеминг се върна преди обяд, като подскачаше от радост. Издърпа Кристин от стола и я притисна към себе си.
— Край! Готово!
— Готово ли? — Джуди смаяно замря в другия край на стаята.
— Разрешение в три екземпляра от висшето командуване на военновъздушните сили! Отвориха широко вратите на безценния си склад, ограден с бодлива тел.
— Торнес ли? — попита Кристин, като го отблъсна от себе си. Флеминг се удари в проектантската маса.
— Най-любезно ни е разрешено да използуваме прелестното им, прекрасното им оборудване, купено от джоба на данъкоплатците, което досега им служеше да си играят на война на него.
— Кога? — попита Джуди.
Флеминг се смъкна от масата, приближи и я притисна в обятията си.
— Веднага щом сме готови. Приоритет А — като изключим случаите на така нареченото на шега «извънредно положение». Спестени са ни утринните проверки, ще ни раздадат пропуски, ще ни снемат отпечатъци от пръстите, ще ни промият мозъците и ще ни проверят косите за дребни гадинки. Ние пък ще построим чудото на века. — Той пусна Джуди и протегна ръце към Кристин. — Ти и аз, мила! Ще ги научим, нали? «Доказано ли е?» — пита негова милост министърът. Ние ще им докажем! Както пее дамата от стриптийзклуба: «От четирите края на света да дойдат със оръжие в ръка, ще ги сразиме ний!» А, освен това «Сребърните крилца» ще пристигне да ни връчи повиквателните.
Той запя «Сребърни крилца сред златните» и заведе и двете на обяд, който Джуди така и не успя да вкуси. От Бриджър нямаше ни вест, ни кост.
Уотлинг дойде отново следобед — сдържан, но строг като училищен директор на посещение. Накара ги да седнат, докато ги инструктираше.
— Това, което се случи с Харис, има пряка връзка с вашата работа.
— Но той беше чистач в лабораторията!
— Той беше от военното разузнаване.
— Охо!
За Кристин и Флеминг това бе нещо ново. Флеминг реагира с язвителна насмешка:
— От нашето, както се казва, а?
— От нашето.
— Прелестно!
— Не се ласкайте от мисълта, че е станало само заради работата ви. Още не сте толкова важен. — Момичетата седяха и слушаха, докато Уотлинг насочи вниманието си изключително към Флеминг. — Вероятно Харис е попаднал по следите на нещо друго, докато ви е охранявал.
— Защо ни е охранявал, след като не сме толкова важни?
— Хората… някои хора не знаят дали това е важно, или не. Благодарение на голямата ви уста знаят, че нещо става. Това нещо може да е от огромно стратегическо значение, а може и да не е.
— Знаете ли кой е убил Харис? — тихо попита Флеминг. Може би едва сега почувствува, че и той е допринесъл за смъртта му.
— Да.
— Това вече е нещо.
— Знаем също кой им е платил да го сторят.
— Значи всичко е наред.
— С тази разлика, че няма да ни позволят да ги пипнем с пръст — студено каза Уотлинг. — По дипломатически причини.
— Прелестно!
— Този свят не е така прелестен. — Той се огледа наоколо, сякаш изпълняваше неприятно задължение. Беше скромен и естествен човек, който ненавиждаше нравоученията. — Вие, дето си живеете тихо и спокойно в лабораториите, трябва да разберете едно: сега работите при бойни условия!
— Какви?
— Бойни условия. Ако тази ваша идея даде резултат, ще станем притежатели на нещо много ценно.