Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Като завзели всички земи около Рила, турците не оставяли на мира и монасите в Рилския манастир — нападали ги и ги ограбвали, а веднъж дори подпалили светата обител и изклали до крак всички калугери. В чудо се видели неколцината манастирски говедари, останали живи ято високите чалове на планината. Наближавала зима, а те не знаели где да откарат говедата. Манастирът бил в развалини. Тогава едни от тях се сетили за искровските пастири, с които се срещали по чаловете, и всички решили да дирят подслон при тях. Така говедарите превалили билото и слезли в долината на Черни Искър.
Доспеймахленци посрещнали като братя тия сироти манастирски говедари. Приютили ги в къщите си, дали им и сено срещу част от говедата и не оставили нито един ерген неоженен след зимните седенки. Така манастирските говедари се сродили с доспеймахленци. И като получили празни места за дворни селища между старите къщи над Черни Искър и край Юрушка река, те сами побързали да си изградят жилища и в тях да срещнат новата зима. Образували отделна махала. Доспеймахленци и другите искровци почнали да наричат тяхното поселище с името Говедаре. Тъй му останало името през вековете. То било много по-близко до Доспей махала, отколкото до съседното Мацакурово.
Ала след радостите често идват скърби. Писано било на Доспеймахленци, и само на тях, да преживеят голяма беда. Черни Искър придошъл. Водите се върнали назад като заприщени, просто се надигнали до кошарите, стигнали до къщите и се стаили, сетне, дорде стопаните да се окопитят и изведат стадата, изведнъж хукнали надолу с гръм и трясък, защото язът от навлечени дървета и грамадни камъни се бил отприщил. Вълните понесли отломъци от греди и врати, удавени шилета, черги и друга покъщнина. Пострадали най-вече потомствените къщи на оня Симон от Доспей, който пръв се бил поселил на това място.
Симоновци се юрнали покрай Черни Искър да спасяват де що могат. Помогнала им самата река. При първия завой, само на километър под съборените къщи, вълните изхвърлили на десния бряг дебели греди и цели, още неразбити покриви. Задъхани, симоновци бързо ги извличали на сушина. Но дребната им покъщнина изчезнала в мътните води. Толкова голяма била мъката им по съборените къщи и загубените вещи, че вече не рачили да вдигнат нови жилища в предишните си дворове, силно затлачени от водите. Струпали камъни край извлечените греди и покриви и там си построили още по-здрави къщи. След време забравили мъката си по старите жилища. Останал само споменът за тях.
Така Доспей махала се роила на две отделни махали — горна и долна. Над горната махала били къщите на манастирските говедари, а над долната — тия на преселниците от Мацакурово. Събрали се четири отделни махали. И понеже в долната от двете доспеймахленски махали живеели предимно потомците на някогашния Симон, техните съседи от другите махали почнали да наричат селището Симоновци. Над него, край селската река, било Мацакурово. По-нагоре, по двата бряга на Юрушка река, се издигнали къщите на Говедаре — на отколешните манастирски говедари, а под тях, близо до Черни Искър, се мъдрили оцелелите кошари и къщи на старото Доспей махала.
В онези далечни времена мерата стигала и за четирите махали, защото и къщите не били много, пък и мъжете, отрудени от дългата ангария, не могли да изорават много ниви в полето. Мацакурското поле започвало току над селото, по двата бряга на Селската река, ширело се до гората на юг, а на запад опирало в Грековица. Между нея и Юрушка река имало гъста гора. Полето отвъд Юрушка река било поделено между жителите на Говедаре и на Доспей махала. Симоновци се отказали от своя дял в това поле, защото старите им ниви били твърде отдалечени от новите къщи и за да не се карат за ливади и орници с мацакурци, те обсебили свободната мера на изток от Селската река чак до малката Милчиница. Отвъд нея, през неголяма гора, било землището на Сръбско село.
Турците зачитали тая подялба на полето между отделните селца, докато на един паша не хрумнало да пресели в долината на Черни Искър няколко къщи на ковачи от Татар-гечит, малко на юг от Самоков. Тия ковачи, наречени маджири, пакостели на съседите си и дори се опитали да ограбят пощата с царската хазна. Затова самоковският аянин решил да ги посели в Искровете. Избрал им хубаво, заравнено землище между Симоновци и Сръбско село, някъде досам Милчиница, и там им заповядал да устроят новите си жилища. А те не били хубави. Край Татар-гечит маджирите живеели в землянки. Землянки вдигнали и тук — горе, на високото, и в ливадите под пътя, недалеч от Черни Искър. И се смразили със съседите си заради мерата.