Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Този факт се нуждае от известно обяснение. Една от характерните особености на краля на оръдия е, че той още от младежките си години придава вълшебно значение на различните миризми. Дели ги на „благотворни“ и „вредни“, а от благотворните най-много цени миризмата на пресния конски тор. В една от бележките си пише, че когато усеща тази миризма, „се успокоява и му идват творчески мисли“.
Във вила „Хюгел“ този въпрос е разрешен така: работният кабинет на Алфред Круп е разположен на височина два етажа над конския обор и в затворената с три врати стая по специална, сравнително къса вентилационна тръба му се доставя „ароматът“.
Явно е, че има нещо нередно в състоянието на краля на оръдия. Оръдията обаче са в ред и в 1870 г. в пруско-френската война те наистина разбиват артилерията на Наполеон III. Стоманените оръдия на Круп стрелят два пъти по-далеч от френските бронзови оръдия и освен това много по-бързо и по-точно. Навремето военните специалисти са принудени да признаят, че оръдията на Круп са „най-голямата военна изненада“ в пруско-френската война.
Военната победа, разбира се, донася огромен търговски успех на Круп. Цяла Европа купува оръдията на Круп. Турция защитава Босфора с оръдията на Алфред Круп, а в далечен Китай по онова време най-влиятелният феодален военен господар, Ли Хунгчанг поръчва 270 полски оръдия Круп за армията си. Дори и малката Андора купува оръдия Круп — макар че не може да ги използва, защото херцогството е толкова малко, че ако стрелят с някое оръдие, гранатата ще падне или на испанска, или на френска територия.
От 1870 г. в продължение на десетилетие и половина броят на работниците на Круп на всеки три години се удвоява.
Напълно е естествено, че кралят на оръдията принадлежи към най-бесните врагове на германските работници. В германската едра промишленост (в заводите на Круп) се въвежда за пръв път черен списък на работниците. Когато разберат, че някой работник е член на Социалдемократическата партия, веднага го изхвьрлят от завода. В 1877 г. Алфред Круп произнася реч пред работниците си. „Радвайте се на това, което имате — казва той. — След свършване на работата бъдете при семействата си, с жените и децата си, със старите си родители. Занимавайте се с домакинска работа. Тя да бъде вашата политика. Тогава ще бъдете щастливи. Щадете се от вълненията, свързани с големите въпроси на националната политика. Те изискват повече време и знания, отколкото един работник може да притежава…“
Немските работници, разбира се, не обръщат внимание на тази Крупова теория и в 1877 г. — за пръв път — изпращат дванадесет социалдемократически народни представители в немското Национално събрание. В отговор на това канцлерът Бисмарк, създава прочутия закон против социалистите, с който поставя извън закона Социалдемократическата партия. Както свидетелствуват бележките в архивата на Круп, Алфред, „ликувайки, приветствува решението на канцлера“.
В заводите Круп въвежда свой закон против социалистите, като налага желязна дисциплина на своите работници.
Бележките, предназначени за завода, обикновено започват с обръщението „Скъпи Заводе!“, сякаш пише писмо до един-единствен човек. В една от тези бележки той предписва всички работници в завода Круп да носят върху дрехите си нашивка с обозначение на ранга и колко време работят в завода. В друга своя бележка той отбелязва, че „особено в по-низшите класи разкошът все повече се увеличава“, затова нарежда — след като „децата на всеки порядъчен човек ходят с налъми“, в Круповите училища не са нужни подове в учебните стаи. Измисля десетки наказания и затова полицаите в завода са повече от работниците. Всеки, който поиска дори само за няколко минути да напусне работното си място, трябва да иска писмено разрешение от началника на цеха, дори и тогава, когато иска да отиде до тоалетната. Макар че отдавна от завода са изгонени членовете на Социалдемократическата партия, в една от прочутите си бележки Алфред Круп нарежда: всяка вечер заводската полиция да преглежда кофите с отпадъци, дори и изнесената домакинска смет пред работническите жилища. Може би ще попадне на следите на забранена литература. Специален инспектор следи окачените по стените хартии в заводските тоалетни — да не би да са откъснати от забранена литература. Такъв е кралят на оръдията, най-богатият човек в Германия, когато умира през 1887 г. в спалнята си зад тройна желязна врата и миризма на тор. Синът му, Фридрих Алфред Круп, още по времето на баща си се смята за „външен министър“ на завода. Той обикаля световните столици от Пекин до Сантяго и още като младеж е един от най-опитните хора на „професията“ фабрикант на оръдия.