Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Фридрих Алфред намира достоен партньор в лицето на новия немски император. Когато Вилхелм I умира, наследникът Фридрих III е известен като мекошав и либерален. Той управлява само 99 дена — умира от рак.
Войнолюбивият му син Вилхелм II се възкачва на престола и става най-големият закупчик — извън Хитлер — на оръжейните заводи на династията Круп и едновременно патрон на фамилията.
По това време в коридорите на вила „Хюгел“ се редят на опашка най-талантливите откриватели на епохата, от конструктора на двигателя, наречен на негово име, Рудолф Дизел, до предлагащия бездимен барут Нобел. Този барут и няколко десетки други нови изобретения бързо модернизират Круновите заводи. Тогава вече пещите на Фридрих Алфред произвеждат 320 хиляди тона стомана годишно и оръдейната му империя наброява 43 хиляди работници. Почти целият Есен е в ръцете на Круп. В града той има двадесет и два магазина за хранителни стоки, много пекарни, мелници, леярна за свещи, фабрика за облекло и обуща. Дори и черковните тържествени свещенически дрехи, библиите и разпятията носят надписа: „Buwegliche Habe Fried Krup“ („Лична движимост на Фридрих Круп“).
През седемте години след смъртта на баща му личният доход на Фридрих Алфред Круп се утроява. В германската империя той плаща най-големия данък върху дохода. С развитието на германския милитаризъм Берлин е най-големият клиент на Круп. През 1887 г. 33 на сто от търговския оборот на завода е с императорското правителство — а седем години по-късно става 67 на сто. В същото време Круп е не само главният оръжеен доставчик на подготвящия се за авантюра германски императорски двор, а едновременно с това и член на международния картел за въоръжаване. Най-големите производители на оръжия (Круп, английският Викърс—Армстронг, френският Шнайдер, американският Карнеги) сключват договор за размяна на лицензи. Докато Фридрих Алфред обвинява германските работници, че им липсва патриотизъм, и в същото време въоръжава армията на императора, той получава комисиона 45 долара на тон за броните, които произвеждат по патента на Круп доставчиците на оръжия за бъдещата война — Викърс-Армстронг, Шнайдер и Карнеги. Още по-точно казано: Круп печели и от онези императорски оръдия, които по-късно убиват френските, английските и американските войници, и от онези френски, английски и американски оръдия, които масово избиват войниците на Вилхелм II.
Със сделките отново всичко е в ред. Но със следващия Круп отново нещо не е в ред. Фридрих Алфред покорно се оженва, раждат му се две дъщери: Барбара и Берта. Но той изпитва истинско възхищение само от красиви младежи. Първият берлинчанин, който разбира, че кралят на оръдията на императора обича момчетата, е Конрад Ул, собственикът на берлинския хотел „Бристол“. Повод за това му дава обстоятелството, че винаги при пристигането си в Берлин Фридрих настанява жена си в друг хотел. А по-късно Круп осведомява Ул да не се изненадва, когато от време на време при него в хотел „Бристол“ се явяват с препоръчително писмо италиански момчета. Ул трябва да ги приеме официално на работа — но те ще „работят“ само тогава, когато Фридрих Алфред пребивава в хотела, като месечната си заплата ще получават от Круп.
Властта на Круп е огромна — и все пак Ул се страхува, защото член 175 от закона на Вилхелмовата империя заплашва със строг тъмничен затвор мъжете-хомосексуалисти. Така че в страха си Ул уведомява началника на берлинската полиция и с това започва из-вестното „дело Круп“, което разклаща и трона на самия Вилхелм II.
Разбира се, Круп не е единствен с такъв вкус. Всеизвестно е, че в генералния щаб на армията хомосексуализмът е извънредно много разпространен. Всички адютанти на Вилхелм II са хомосексуалисти. Най-близкият личен приятел на императора, херцог Ойленбург-Хертефелд е „любовник“ на военния комендант на Берлин, генерал Молтке. Записано е, че в едно от именията на херцог Фюрстенберг при увеселение началникът на военния кабинет на императора се явил пред Вилхелм II в розова балетна пола с розов венец на главата. Естествено и дума не може да става полицията да посегне на такива величия, независимо от това, какво предписва чл. 175 от закона. Партньорите в играта на Фридрих Алфред Круп обаче не са херцози и генерали, а безлични италиански момчета и това повишава опасността. Затова полицейският началник на Берлин нарежда на собственика на хотел „Бристол“ да съобщи на краля на оръдията, че италиански момчета по-вече не могат да работят в хотела.