Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Оттогава с извънредна точност се появяват децата: шест момчета и две момичета.
Любимото четиво на пришълеца във фамилията Густав е железопътното разписание. Ако случайно открие грешка и някое разписание, той пише гневно писмо до дирекцията на железниците. Галерията на третия етаж на вила „Хюгел“ е заета от грамадна железница-играчка.
Всяка седмица по един час децата на Круп се учат на точност в тази галерия. Баща им с хронометър в ръка застава до железницата-играчка и контролира движението на малките локомотивчета н вагончета.
Хронометри работят и на други места: така например новият господар на дома дава нареждане, когато на обед или вечеря той е привършил с едното блюдо, чиниите пред всички трябва да бъдат събрани. При Густав Круп фон Болен унд Халбах не може да се яде бавно.
Госпожа Берта е достойна партньорка. Тя играе благородната роля на моралистка. Нарежда прозорците на вилата, които са вече преустроени да се отварят, нощно време да стоят отворени, независимо колко е студено навън. Това — разсъждава тя — ще попречи на буйните камериери и камериерки да ходят от стая в стая. Раабира се, мъжкият и женският персонал са настанени в отделни крила на сградата. Двете крила обаче са съединени с един пасаж от желязна конструкция. Нощем госпожа Берта, запита в дебел шал, се появява в мрачните коридори и наблюдава пасажа. Когато забележи на него камериерка, камериер, коняр или готвачка, незабавно ги изгонва.
Скоро започват да наричат съпруга на госпожа Берта, който се оказва „по-голям Круп от Круповци“, „Железния Густав“. Когато в 1912 г. чествуват стогодиш-нината на фирмата, в Есен се организира рицарско тържество. Видните личности на фирмата вземат участие в него, облечени в редновековни дрехи и доспехи. Госпожа Берта облича дрехите на някаква господарка на крепост, Алфрид, „престолонаследникът“, в кадифени дрехи с хермелинови кантове язди своето пони, а „Железният Густав“ е в стоманените доспехи на средновековен рицар. На стогодишното тържество присъствува целият генерален щаб, разбира се, и самият император Вилхелм, който в тържествената си реч заявява, че „оръдията на Круп дават силата на германската армия и флот“.
Патриотичното рицарско тържество не променя положението, че „родината“ на капитала е печалбата. Вярно е, че след юбилейното тържество награждават Густав с „Железния кръст“. Независимо от това той продължава несмущавано да доставя оръдия на онези страни, за които всеки знае (най-добре Круп), че в една наближаваща война ще бъдат противници на Германия. Така например Англия, Франция и царска Русия получават редовно най-модерните оръдия на Круп, а по време на германо-английското надпреварване в морското въоръжаване корабостроителниците на Круп доставят годишно по осем военни кораба на английския флот! Тъкмо в годината на стогодишния юбилей, само няколко месеца след „рицарското тържество“, се разбира, че агентите на Круп са откраднали повече от хиляда тайни документи от хранилището на германското военно министерство. Документите те предават на французите и френският печат ги използва за засилване на нападките срещу Германия. Щурмът на парижките вестници срещу Берлин носи пари за Круповите заводи. Колкото повече крещят френските вестници, толкова по-големи стават поръчките на военното министерство на императора. И до днес не е ясно по какъв начин полицията се е добрала до тази афера. Факт е обаче, че арестуват двама директори на фирмата Круп и няколко седмици се е очаквало „процесът Круп“ да се разрасне в най-големия скандал в кайзерова Германия. Но лично императорът потулва аферата. По нареждане на двора месеци наред във вестниците не се появява нито дума за скандала Круп, освобождават и задържаните директори. Тогава в германския Райхстаг Либкнехт произнася прочутата си реч против Круп: „Тази чествувана фирма използва системно имуществата си, за да съблазни офицерите от генералния щаб да издават военни тайни. Но, изглежда, у нас не може да се произнесе името Круп, без да изпеем в бирариите и офицерските дружества модните патриотични маршове.“
Германската десница, разбира се, се нахвърля озверена върху Либкнехт, един от нейните водачи, Хугенберг, казва, че „в действителност няма афера Круп, а само афера Либкнехт“.